Животът ни е пълен с остарели учебници по любов. Всеки ни учи как да обичаме, как да задържим мъжа до себе си, как да бъдем по-привлекателни, как да ги манипулираме – тях, момчетата. Обясняват ни, че трябва да се държим „на ниво“, слагат ни етикети „смотанячка“, „кучка“ или „курва“, всичко за любовта е класифицирано и подредено. Любовни гурута непрестанно ни противопоставят – мъже срещу жени, рациото срещу емоцията. В тези сблъсъци винаги някой е СРЕЩУ някого в битка, дори във война.
След като минах 30-те и категорично отказах да си сложа някой от гореспоменатите етикети, както и да заживея с чуждите представи за себе си, започнах да се питам дали всичките тези модели, които ни натрапват, са достоверни и наистина ли любовта между двама души (или две души!) е свързана с постоянни борби.
Ето няколко модела, които е добре да поставим под съмнение, когато сме във връзка.
Мъжете и жените са толкова различни, че за общуването помежду им се изисква истинска бойна стратегия
Може би, но само ако сте между 20 и 30 години и егото, хормоните и преди всичко възрастта ви пречат да се разберете. Мъжете и жените са двете лица на една и съща монета. Когато съумеят да се чуят един друг (не само с ушите, но и със сърцата), те не се противопоставят, те се допълват, и то съвършено. И тук нямам предвид периода на флирта, в който всеки може да кокетничи, хитрува и използва най-силните си страни, за да привлече внимание. Говоря за връзката, за истинската заедност.
В последно време комуникацията ми с представители на мъжкия пол стана много по-проста и по-пълноценна. И знаете ли защо? Защото престанах да искам да ме „тълкуват“, да си превеждат желанията ми, да предполагат настроенията ми, да гадаят какво се опитвам да кажа. Когато имам нужда от нещо, аз се обръщам за помощ. Когато не разбирам, моля да ми се обясни, когато не мога да се съглася – ами... не се съгласявам и изразявам доводите си за това. Добронамереният спор обикновено е доста конструктивен.
Искаме мъжете да ни разбират? Е, как да стане, когато ни липсват конкретика и яснота в изказа? Нали знаете вица за жената космонавт:
– Хюстън, имаме проблем.
– Какъв проблем?
– Не, забрави, няма значение!
Напоследък започнах повече да изслушвам, да наблюдавам и да разбирам мъжете. Много често мъжката самоувереност, показност, сдържаност и привидно безхаберие прикриват уязвимост, несигурност, емоционална незрялост или страх.
Колкото и да се оплакваме колко са лоши и как разбиват сърцата ни, ние имаме способността да се възстановяваме значително по-бързо от любовна мъка и някак си успяваме да прикриваме белезите си. Разбитото мъжко сърце се лекува по-трудно и много по-бавно.
Всеки има нужда от любов. Дори и най-отявленият „мачо“ се нуждае да обича и да бъде обичан. Това е базово чувство. Усещането, че някои мъже са от друга планета, е свързано с разлики в характерите, възпитанието и средите на общуване. Тук не става дума за пол. Нима не познавате и жени, с които сякаш сте от различни галактики?
Вечното противопоставяне на „добрите момичета“ срещу „лошите момичета“ – на „бойното поле“ или си „добричка“ и скучна, или си „мръсница“ и си желана
Спомняте ли си онези абсурдни тениски „Добрите момичета отиват в рая, а лошите – където си искат“? Самото определение „лошо момиче“ винаги ми е било неясно. Какво означава „лошо момиче“? Онези празноглавки с късите поли, които „крадат“ мъжете ни? Ако това е така, дали всъщност те са толкова празноглави и дали мъжете ни не ги намират, защото ние ги лишаваме от нещо важно – еротика, сексапил...?
Съвременните мъже са извратеняци (използвам тази дума в най-прекрасен смисъл и с цялата си любов към мъжкия пол). Дори да не се изявяват като такива в реалния живот, дори да обичат жените си искрено и дълбоко, те имат сексуални фантазии. Когато поради някаква причина те не могат да изживеят тези фантазии с любимата си жена, мъжете започват да се оглеждат. Да лишиш един мъж от желанието да гледа и да „му се иска“, е все едно да го кастрираш.
Умната жена знае как да бъде привлекателна, как да задоволи фантазиите на мъжа си и как да получи своето удоволствие от това. Един обвързан мъж не „скача“ в любовна авантюра толкова прибързано. Когато това се случи, явно на него нещо не му достига. Защо? Защото сме „добри момичета“ и по правило трябва да сме скучни и неотличителни? Или защото за нас сексът трябва да започва и завършва с „мисионерската“?!
Следва продължение...
