Кои модели в отношенията между мъжете и жените е добре да поставим под съмнение, когато сме във връзка? Вижте първата част тук.
Бойната тактика „Аз мога да го променя!“
Защо избираш да си с някого, след като искаш да го промениш? За негово добро или за собствена изгода? Когато момчетата излизат по мъжки, това не означава непременно, че са намесени други жени. Ако той хвърля чорапите си из цялата къща, помисли, преди да вдигнеш скандал, дали твоите неща са толкова изрядно подредени и дали и той не се дразни, че каналът на ваната е задръстен с твоя коса (особено ако си дългокоса).
Да бъдем различни един от друг, е прекрасно. Всеки има „трески за дялане“ и именно това е част от магията на любовта. Привидното съвършенство в една връзка е знак за някакъв прикрит проблем. Преди да започнеш да се оплакваш какво „дърво“ е приятелят ти и да тръгнеш да го дялаш, не забравяй, че масивът е по-ценен от ПДЧ-то.
И още нещо, в което съм убедена: хората могат да се променят само по собствено желание и след натрупан определен житейски опит. Ти не можеш да промениш мъжа, както той не може да промени теб. Можете да харесвате недостатъците си, да израснете заедно или да си скъсате нервите. Въпрос на избор.
Абдикацията от женствеността: „След като сме заедно, външността вече няма значение“
В един свят, където съществуваме без тела, това определено би било така. Но живеем „облечени“ в тяло. Това е положението. Разбира се, че той вижда вътрешната ти красота, но това не означава, че след като си обвързана, няма нужда да се грижиш и за външната. Не всички сме с късмета на Ел Макферсън, но дори и тя полага немалко грижи за себе си.
Старанието да изглеждаш добре, да миришеш приятно, косата ти да е чиста, ръцете – поддържани, са все неща, които мъжете забелязват и ценят. Преди време попитах моя отдавнашна любов, която не бях виждала от дълго време, какво помни от връзката ни, има ли нещо, което се е запазило в съзнанието му, а той ми отговори: „Блясъкът и уханието на косата ти.“
Мъжете са визуални същества, те обичат с очите. Останалите им сетива се събуждат след това. При жените е различно, ние чуваме любовта. Затова комплиментите и разговорите са ни толкова важни. Тази разлика често ни убягва и след като се обвържем, започваме да се запускаме. Мъжете го виждат и често реагират по начин, който може и да не ни хареса.
Желанието да диктуваш условията на съюза: „Аз трябва да съм му най-важният приоритет“
„Искам той да ми обръща достатъчно внимание, да ми се обажда по телефона през деня, да е с мен всяка вечер, да се интересува как съм, да ходим на шопинг заедно...“ Това съм го чувала от мои приятелки, а честно казано, и от самата себе си. Това е начин да изразим и декларираме своята отдаденост на връзката и си мислим, че нашето момче би се почувствало поласкано.
Да, ама не. Отново ще цитирам мъж: „Престани с това „аз, аз, аз искам“! Става дума за „ние“, за нас. Това, че не ти се обаждам непрекъснато, не значи, че не мисля за теб. Просто имам да върша и други неща, уважавай това!“
Доста ясно и категорично, нали? Мъжете инвестират много време и усилия, за да докажат на света, че са върхът. Те са в непрекъсната конкуренция помежду си, в работата си, сред приятелите си (нали знаете, че си мерят бицепсите, а и други части на тялото). Техният ум е спокоен, щом имат жена до себе си, но изразяват любовта си с жестове и грижа. Не е нужно да ги превръщаме в най-добрите си приятелки, нито в домашни любимци, които да извеждаме, когато ни скимне.
Имам прекрасни приятели, които не се обвързват сериозно само защото не искат да се чувстват „вързани“, тоест лишени от възможността да имат други интереси освен жените си.
Връзката не е мениджмънт или борба за надмощие и себедоказване. Любовта е място, където двойката се докосва – физически, емоционално, интелектуално, духовно. Тя е общо интимно пространство на хармония. В нейната основа са физическо привличане, доверие, самоуважение и уважение на партньора и желание за заедност. Останалото е надграждане, което се случва с времето.
