Познавам някои страни на любовта. Виждала съм и красивото, и уродливото ѝ лице. Страдала съм от нея, заяждала съм се с нея, предизвиквала съм я, танцували сме заедно, боричкали сме се, но никога не съм я побеждавала. Всеки път, когато въодушевена от някое прозрение съм си мислела, че съм ѝ „намерила цаката“, че съм я разкрила и обезоръжила напълно и необратимо, тя ме е връщала на ринга с такъв силен и изненадващ шут, че чак сърцето ми е отказвало да работи за миг.
Всеки търси любовта и се надява да срещне именно онази – голямата, искрената, единствена и лична само за него/нея. Четем рецепти за любов, учим методи и хитрости как да привлечем своята лика-прилика.[[quote:0]]Проектираме чужди цитати и мъдрости за обичане върху собствените си житейски реалности, въздишаме и отронваме някоя и друга тайна сълза, докато попиваме емоцията на брилянтни любовни класики (независимо под формата на видео, аудио или в печатен формат) и мечтаем нашият филм да е в жанр романтика или поне романтична комедия с хепиенд – най-малкото като „Гордост и предразсъдъци“.
Напълно отдадени на желанието да срещнем господин Подходящ (или госпожица Подходяща), правим реверанси, държим се „по етикет“ и стриктно спазваме 5-те, 10-те или 100-те (в зависимост от източниците на информация) правила за създаване на „идеалната връзка“. Танцуваме блус, когато душата ни пее рок и на финала сме толкова изтощени (а може би отегчени) и безразлични от всички тези усилия, че се питаме: „Какво, за Бога, се случи?!“
Начетох се и се наслушах на чужди правила за любов. За всичко свързано с любовта изглежда има отговор, а в същото време жени и мъже откачат от самота, губят се в търсенето, объркват се от чужди съвети, оскотяват, охладняват или стават остро емоционални в името на любовта – на онази, която им убягва. И накрая побеждава страхът, защото дори само мисълта за любовно разочарование или крах (дори в неслучила се връзка) си е наистина плашеща. Страхът надвива любовта – такива са времената, в които живеем.[[quote:1]]Как да обичам? Колко силно и дълбоко? Кога точно да се „гмурна“ без да се удавя и кога да спра и да почакам? Кога започва любовта и кога си отива? Може ли някой да ни каже? Може ли да ни посъветва кога да тичаме напред и кога да отстъпим?
Няма универсален отговор на тези въпроси, както няма две еднакви любовни истории. Хората сме различни, реагираме различно в една и съща ситуация, имаме индивидуална нужда от любов и няма учебник, текст или есе, който да ни даде точна инструкция как да се справяме с любовта или с липсата на такава. Достатъчно е да сме готови и отворени за обичане, а това не е лесно – особено след третия или четвъртия „удар под кръста“. Понякога боли жестоко.[[more]]Едно нещо знам със сигурност: когато не заключваш сърцето си, любовта винаги идва – точно такава, каквато я искаш, до най-малкия детайл, с всичките си плюсове и минуси. Няма нужда от специални ритуали, нито от нечие чуждо знание или препоръки. Достатъчна е подходяща емоционалната и мисловна настройка и... чувство за хумор.
Най-красивите ми любовни истории са започвали случайно и на шега, най-сърдечната обич се е раждала, когато съм давала себе си и съм получавала искреност – без да следвам модели, нечии цитати или чуждо знание. Любовта всеки път е различна – като всяка двойка, като всеки от нас.
Няма правила за обичане. Може би само едно: да бъдем внимателни към сърцата – към своето и към чуждите. Защото дори най-силните сърца са крехки и раними, а любовният пулс търси взаимност и там място за себедоказване няма.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
