Накарахте ме да се замисля харесвам ли Свети Валентин или не. Ако бях отново в седми или осми клас, щях с възторг да възкликна, че това е един от най-хубавите празници. Тогава представата ми за него се свеждаше до кутията за валентинки пред директорския кабинет в училището ми. Дните преди празника преминаваха в търсене на най-сладките, розови картички и в писането на най-нескопосаните любовни обяснения и стихчета. Следваше анонимното им пускане в кутията и на 14 февруари всички тръпнехме в очакване дали ще получим валентинка и ще разберем ли кой ни я праща. Стискахме палци момчетата, на които сме изпратили картичка, да не разберат, че сме ние. За всеки случай аз и приятелките ми си разменяхме картички чрез тази кутия, за да не остане някоя от нас без валентинка. Става ми мило, като се сетя за тези времена. Всичко беше по-невинно, а любовните ни проблеми се свеждаха до това дали ще получим картичка от момчето, което тайничко харесваме.

Любовта се показва, когато си болна с 39 градуса температура и човекът до теб ти казва, че си красива.

Сега Свети Валентин е на няколко плюшени сърца разстояние, а на мен не ми пука. Не е, защото не съм влюбена, не е, защото съм сама. Имам човек до себе си, когото обичам истински, който е моята опора, моят най-добър приятел, моята малка Вселена. Но не правя планове за празника на влюбените, втръсва да си блъскаш главата каква изненада да направиш, понеже на този ден всички правят така. Не чувствам жестовете на внимание по това време на годината като искрени, чувствам ги като по задължение. Вървя по улицата и чувам мислите на двойките около мен: „Трябва да й купя роза, нали е 14-ти”, „Ще си купя ново бельо, все пак е празник”, „Дано ми подари огромна плюшено мече, като в онзи филм, романтично е”, „Ще се обиди, ако не й взема нещо”. Сигурна съм, че поне веднъж в живота ви и през вашата глава са минавали подобни мисли, притиснати от наближаващата розова, захаросана дата. Това не е начинът да покажеш любовта си, или поне не е най-ценният и истински начин.

Любовта се показва, когато си болна с 39 градуса температура и човекът до теб ти казва, че си красива. Любов е, когато ти носи любимия сок и те прегръща, дори и да е сигурен, че след това и той ще бъде болен. Любов е, когато ти купува шоколадово яйце, ей така, без повод, защото знае, че ги обожаваш и дълбоко в себе си все още си едно дете. Любов е начинът, по който те гледа, докато се радваш на играчката, която ти се е паднала. Любов е, когато и той и ти се стараете да сте по-добри и по-толерантни един към друг всеки ден и винаги си пазите гърбовете. Защото единият без другия би било немислимо. Любовта се открива всеки ден, в малките жестове. Любовта няма нужда от ден, в който да бъде почетена, тя няма нужда от китайски дрънкулки, скъпи бонбони, ресторанти и бижута. На любовта й е нужно само едно шоколадово яйце, малко сок от праскови и ръка, която да държи силно твоята.

 

Вяра Стоянова

Този текст е посветен на Празника на любовта в нашия миналогодишен конкурс "Искаш ли всеки ден да е Св.Валентин?".