Любовта не съществува!
Това е илюзия, подхранвана от нежни погледи и красиви устни. Рано или късно обектът на нашите желания спира да вижда очарованието в нас, намира си друг обект или просто престава да се грижи за тая пуста любов, дето ние така прилежно отглеждаме всеки ден.
Любовта не съществува!
Това, което си мислим, че е любов, е просто едно силно чувство в стомаха, при някои, казват, и в сърцето било. Но повярвайте ми, където и да го намерите, не бива да му се доверявате!
Някой беше казал/написал: "Ако не можеш да намериш причина за любовта си към някого, то значи наистина го обичаш". Е, аз съм тази без причините. Без следствията също. [[quote:0]] Намерих любовта, за която всички мечтаят, разказват, заснемат във филми и пишат романи, тази, за която се говори на внуците и се пази дълбоко в сърцето. Същата тази любов ми показа къде е раят и къде - адът.
Чисто и просто изпитахме истинско щастие заедно! Факт! После разбрах за някаква дама, която също изпитала щастие с моята любов.
Голяма работа, мислите си, на кого не са му изневерявали! Да... ама нали си говорим за любовта, а там няма трети човек, там сте двамата и си се обичате и нямате нужда от разни разсейващи фактори. Любовта не съществува, казах си тогава. Лъжа е, както го изпя Преслава; любовта е зла участ, както е казал поетът. В такива моменти се чудиш дали познаваш истински човека до себе си, или всичко, което си мислиш, че знаеш, е доукрасено от влюбения ти мозък. Би могло, както казах, любовта е илюзия.
В крайна сметка моята любов ми се врече в истинска любов, покая се за деянието си и аз му простих. Или поне така му казах. В такива моменти или зарязваш всичко, ставаш и си тръгваш, или просто оставаш, без да натякваш, говориш или си спомняш за този случай. Аз останах с него, защото не можех да повярвам, че съм сбъркала. Че всъщност той не е човекът с главно Ч. Как така, аз го бях избрала вече, щяхме да имаме къща с двор, черешово дърво и камина с килимче отпред! [[more]] В последствие обаче осъзнах, че неговата любов най-вероятно беше толкова истинска, колкото и моята, че навярно дълбоко съжаляваше какво ми беше причинил, че ако можеше да върне времето бла бла... но на мен нещо ми се пречупи отвътре. Мислих дълго, мислих много и установих, че няма да го обичам никога така, както преди да разбера това, което знам сега. Всички прекрасни неща, които съм открила в него, са си там, той се усмихва по същия начин, но аз вече знам! Любовта, тази споделената, тази, дето е завинаги и всякога остава една и непроменена, тази, която пред нищо не може да се спре... не, в тази любов не вярвам.
Вярвам в привързаността, вярвам в уважението, вярвам в привличането и неустоимото желание да бъдеш с някого, но не вярвам в нищо друго. За другото хората са създали красиви филми, които да гледаме на кино с приятелки и да мечтаем.
Ако все пак вие смятате, че имате от тази любов, вечната и истинската, то може би просто още не сте открили любовта към обувките!
Автор: Мелина Бижева
Мелина е на 26 години. През последните 7 от тях работи като стюардеса. Обича чай от кактус и да пътува надалеч.
