ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Малка история

Малка история

Любовта не съществува!

Това е илюзия, подхранвана от нежни погледи и красиви устни. Рано или късно обектът на нашите желания спира да вижда очарованието в нас, намира си друг обект или просто престава да се грижи за тая пуста любов, дето ние така прилежно отглеждаме всеки ден.

Любовта не съществува!

Това, което си мислим, че е любов, е просто едно силно чувство в стомаха, при някои, казват, и в сърцето било. Но повярвайте ми, където и да го намерите, не бива да му се доверявате!

Някой беше казал/написал: "Ако не можеш да намериш причина за любовта си към някого, то значи наистина го обичаш". Е, аз съм тази без причините. Без следствията също.

Вярвам в привързаността, вярвам в уважението, вярвам в привличането и неустоимото желание да бъдеш с някого, но не вярвам в нищо друго.
Намерих любовта, за която всички мечтаят, разказват, заснемат във филми и пишат романи, тази, за която се говори на внуците и се пази дълбоко в сърцето. Същата тази любов ми показа къде е раят и къде - адът.

Чисто и просто изпитахме истинско щастие заедно! Факт! После разбрах за някаква дама, която също изпитала щастие с моята любов.

Голяма работа, мислите си, на кого не са му изневерявали! Да... ама нали си говорим за любовта, а там няма трети човек, там сте двамата и си се обичате и нямате нужда от разни разсейващи фактори. Любовта не съществува, казах си тогава. Лъжа е, както го изпя Преслава; любовта е зла участ, както е казал поетът. В такива моменти се чудиш дали познаваш истински човека до себе си, или всичко, което си мислиш, че знаеш, е доукрасено от влюбения ти мозък. Би могло, както казах, любовта е илюзия.

В крайна сметка моята любов ми се врече в истинска любов, покая се за деянието си и аз му простих. Или поне така му казах. В такива моменти или зарязваш всичко, ставаш и си тръгваш, или просто оставаш, без да натякваш, говориш или си спомняш за този случай. Аз останах с него, защото не можех да повярвам, че съм сбъркала. Че всъщност той не е човекът с главно Ч. Как така, аз го бях избрала вече, щяхме да имаме къща с двор, черешово дърво и камина с килимче отпред! В последствие обаче осъзнах, че неговата любов най-вероятно беше толкова истинска, колкото и моята, че навярно дълбоко съжаляваше какво ми беше причинил, че ако можеше да върне времето бла бла... но на мен нещо ми се пречупи отвътре. Мислих дълго, мислих много и установих, че няма да го обичам никога така, както преди да разбера това, което знам сега. Всички прекрасни неща, които съм открила в него, са си там, той се усмихва по същия начин, но аз вече знам! Любовта, тази споделената, тази, дето е завинаги и всякога остава една и непроменена, тази, която пред нищо не може да се спре... не, в тази любов не вярвам.

Вярвам в привързаността, вярвам в уважението, вярвам в привличането и неустоимото желание да бъдеш с някого, но не вярвам в нищо друго. За другото хората са създали красиви филми, които да гледаме на кино с приятелки и да мечтаем.

Ако все пак вие смятате, че имате от тази любов, вечната и истинската, то може би просто още не сте открили любовта към обувките!

Автор: Мелина Бижева

Мелина е на 26 години. През последните 7 от тях работи като стюардеса. Обича чай от кактус и да пътува надалеч.