Съставих малък списък на неща, които ме вдъхновяват:

-          Четенето на хубави книги

-          Поезията

-          Изкуството – представено в галерии и зали или разпиляно по улиците на градове в различни държави, в една или друга форма

-          Хора, които са открили или търсят автентичното в себе си

-          Добрите и положително настроените хора

-          Хората творци – на смисъл и ценности

-          Природата, необременена от автомобили, лифтове и плажни чадъри, в нейното могъщество и необятност

-          Градината ми – парче опитомена природа, включваща ливада, цветя, малко лози и малко зеленчуци

-          Слънцето, луната, звездите, небето, приятния вятър, тихия дъжд, пухкавия сняг

-          Чистия въздух

-          Плод или зеленчук, който мога да откъсна и помириша

-          Веселите игри и грациозни скокове на котките

-          Пътуването

-          Чистенето и обновяването

-          Йога

Следва още един списък, на неща, които ме фрустрират:

-          Неоправени стаи

-          Лоши шосета

-          Принудителното бездействие

-          Безразличните хора

-          Еднаквостта и безличието

-          Арогантността

-          Конформизмът

И накрая още един списък – на неща, които ме плашат:

-          Неизвестността

-          Насилието

-          Незнанието

-          Емоционалната нищета

-          Болести

-          Загубата на хора

-          Бури, природни катаклизми

-          Тоталитаризмът

Всички неща от трите списъка имат свой смисъл, независим от мен. Не аз съм им придала смисъл чрез отношението си към тях. По-скоро това в кой списък съм ги сортирала показва емоционално каква е моята осъзнатост спрямо тях.[[more]]В първия списък с вдъхновенията най-вероятно има лична привързаност. Привързаността, както знам обаче, може да е или да се превърне в източник на страдание. Например при загубата на някое от описаните неща или невъзможността за допир с някое от тях дълго време.

Списъкът с нещата, които ме фрустрират, показват най-вероятно някаква моя слабост, експлицирана в това отношение на неодобрение и отграничаване. Например отношението ми към неоправените стаи може да е продукт на нещо по-сложно,  да се е формирало от конкретно мое отношение към хора, обитаващи определени неоправени стаи, или моето нетърпение спрямо тях.  Фрустрацията от еднаквостта и безличието пък може да идва от напластени в подсъзнанието спомени-истории от времената на детство и ранна младост, когато от нас се искаше да сме еднакви, да носим униформи, да бъдем предвидими и т.н.

Нашето отношение моделира действителността, ние сме свързани във взаимодействия, за които не подозираме. Неща, в които аз – осъзнато или не – залагам своето разбиране предварително,  ме отразяват по съответния начин, т.е. отразяват видимо като свои атрибути отношението, което съм вложила в тях.

Най-сложно за обяснение е моето отношение към нещата, които ме плашат. Те също отразяват някакъв скрит аспект на моята личност, но тъй като са свързани с много древен инстинкт – страха, отношението ми най-вероятно е свързано с колективната памет, колективното съзнание или колективното несъзнавано, които се проявяват еволюционно чрез мен. Поради тази причина нещата, които ни плашат, са много често еднакви  или подобни за повечето хора. С всички типове отношения – на вдъхновение, на фрустрация, на страх – може да се „работи“, стига да успеем разберем двигателите на емоциите в себе си.

Успешно преработено отношение е то да се разтвори, да се обезцвети емоционално. Тогава просто нещата и техния смисъл стават такива, каквито са. Не такива, каквито ги правя да изглеждат чрез мен и съответната ми емоция или реакция към тях. Така започвам да приемам нещата такива, каквито са. И може би писането на списъци става излишно. А може би не.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук