Мисля, че от моето детство досега по телевизията са останали неизменни около три предавания – По света и у нас, Лека нощ, деца! и концерта на Виенската филхармония на Нова година. Нямам никакви сантименти към първото, отдавна съм равнодушна към второто, но новогодишният концерт е нещо, което традиционно гледам - преди с родителите си, сега вече със сина си. И като всеки, който е гледал някога този великолепен концерт, и аз си мечтая тайно или на глас да отида там някой ден. Не толкова заради музиката, а заради прекрасната зала, заради атмосферата и чувството, че ще попадна в някакво приказно място от моето детство.
Виждала съм сградата във Виена много пъти, все с тази мечта как един ден ще вляза там, красиво облечена и ще бъда като тези специални хора от телевизията. Преди два дни реших, че може би е време да приближа мечтите към реалността и проверих няма ли начин да отида на концерт в същата тази зала, но не на Нова година, а в един от дните, когато съм във Виена. Оказа се, че регистрацията е доста лесна и след това всеки може да си купи билет за концертите там. Нещо повече – в един от дните на нашето пътуване в голямата зала ще има концерт на Мюнхенската филхармония с диригент Росен Миланов и със солисти български певци. Приех това като знак и ето, вече имам билети и след броени седмици ще се сбъдне една от най-старите ми мечти.
Толкова сме свикнали с това, че вече не се и замисляме и го приемаме за даденост – можем да отидем навсякъде, можем да видим всичко, можем да преживеем толкова красиви мигове, за колкото ни стигат смелостта и въображението. Може и да не е всеки ден, а веднъж в живота, но това ги прави само още по-безценни и незабравими. Затова да не се отказваме от мечтите си, все някой ден ще намерим начин да ги сбъднем, защото можем всичко, момичета!
