Любов и други бедствия

Малките герои на голямата любов

Аз и синът ми живеем сами. Ситуацията е временна, но не кратковременна. Налага се да се справяме двамата, аз с моите страхове да не объркам нещо с непредсказуемите прояви на пубертетските му настроения, той люшкайки се между вдетиняването и лекото високомерие – особено когато за пореден път се наложи да оправя нещо по компютъра ми.

Малките герои на голямата любов
Аз и синът ми живеем сами. Ситуацията е временна, но не кратковременна. Налага се да се справяме двамата, аз с моите страхове да не объркам нещо с непредсказуемите прояви на пубертетските му настроения, той люшкайки се между вдетиняването и лекото високомерие – особено когато за пореден път се наложи да оправя нещо по компютъра ми.
 
Днес разглобявахме един шкаф, двамата еднакво несръчни, и за пореден път си дадох сметка колко много неща трябва да мога сама и колко решения да взимам предварително в тези случаи, когато не можем да захвърлим всичко и просто да извикаме някой на помощ. Няма кой. Дали да оставя синът ми да се справи сам, изтръпвайки всеки момент от несръчното му боравене с инструментите или да направя всичко сама, създавайки му напълно погрешното очакване, че винаги ще съм наоколо да върша трудните неща и да го предпазвам. 
 
Напоследък всеки ден е пълен с подобни въпроси. Дали да му кажа, че искам да излезем, защото съм имала труден ден, с неприятни разговори с невъзпитани хора и любовта ми към човечеството е спаднала с към осемдесет процента или да не го настройвам от малък и просто да мина с обяснението, че искам да си приказваме и да си разказваме филми. Дали му давам да чете книги, които обичам, за да може да ги обсъждаме или да го оставя да поглъща с томове фентъзита, които аз не понасям. Да избирам постановки и филми, които му харесват и на които мога да го заведа. Да съм непрекъснато с него, но и да съм сама със себе си понякога, от което също имам голяма нужда. Да му помогна да стане човек, когото харесвам, но без да е мое копие…
 
Споделих проблемите си с една съседка, а тя само ме погледна насмешливо. И аз изведнъж си дадох сметка, че тя е самотна майка. Че наоколо има много, много майки, които са сами, а дори и такива татковци. Хора, които отдавна са си задали моите въпроси, които са намерили отговорите и отглеждат сами децата си – спокойно и добре. Тези хора за мен са герои! Може би малки герои, с малки стъпки и отговори всеки ден, но това са съставките на една голяма любов. Дано им се върне стократно.