По-лесно е да вкараме младата певица в рамка и да я наречем скандална. Заради последния й провокативен видеоклип към песента Mother's Daughter, заради току-що случилата се раздяла (поредната) с актьорa Лиъм Хемсуърт само няколко месеца след сватбата им, заради това, че нарече брака си „много особен, модерен и нов“, заради това, че не иска да има деца, заради това, че харесва жени, заради това, че не го крие...
Да, Майли отдавна се раздели с образа на невинната и сладникава Хана Монтана и слава богу. И докато всички й предричаха успешна кънтри кариера, дори и само защото е дъщеря на музиканта Били Рей Сайръс, тя дръзко отряза косите си, татуира тялото си, развали годежа си с Лиъм и излезе от клишето, в което всички искаха тя да остане. Поредното хубаво американско момиче.
Не всички нейни действия биха я представили като момиче за пример, даже напротив. Зад тази бунтарска същност, Майли май има много какво да ни каже. Сигурна съм, че много от вас са извърнали глава или просто са превключили на друг канал, когато са попаднали на видеото на Mother's Daughter, където участва и майка й – Тиш Сайръс. Може би в него има твърде много истина, която не можем да понесем. Ние все още не харесваме различните. Затова се стигна и до кампанията на Мануела Попова – „Не ми обиждай, но“. Е, и Майли точно това ни показва. Жените и всичките стереотипи, в които обществото иска да ги вкара. По нейния си начин.
През февруари тази година в интервю за Vanity Fair певицата сподели, че се гордее, че е куиър. А именно ексцентрична, странна и с различна сексуална ориентация. Тя отвори темата за пансексуалността или да се влюбваш в някого, независимо дали е мъж или жена. Избираш същността на човека, а не пола му. Наскоро пред американския ELLE тя за пореден път сподели, че независимо от брака си, нищо не й пречи да бъде привлечена и от своя пол.
„Усещанията на новото поколение нямат нищо общо със сексуалността или пола. Сексът – това на практика е една малка част, а полът – е още по-малка, почти несъществуваща част от отношенията“, споделя Майли.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...
;void(0);){kind=link}
