ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Между две баби

Между две баби

Едната- селско момиче, жена и баба, която неуморно плете търлъци и елеци. Пържи мекици, сади и гледа зеленчуци в градината, а вечер дои козите и храни кокошките.
Другата- градска девойка, елегантна дама и изкусна шивачка, с еднакво майсторство изработваща от дюшек до елегантно палто.

И аз по средата.

От първата ми остана ароматът на пържени яйца със зелени домати (странно, но много вкусно ястие), топлината на прегръдките, скритите под престилката левчета, с които ме посрещаше всяка лятна ваканция и многото сълзи и усмивки. Тя носеше всичкото разнообразие от емоции като красива рокля. Чувството и за хумор беше нейният най- красив аксесоар.

От втората лъхаше елегантност и изисканост. Разхождаше се в морската градина във Варна, наметната с яка от лисица, шапка и кожени ръкавици. Мил спомен от нея ми е една синя пола (която се върти),  по края  украсена с избродирани на машина цветя. Ушита специално за мен!  Още чувам звука на крачната машина „Сингер”, и  виждам кутийките с топлийки, от онези с шарените главички, и табелката „образцов дом” на входната врата.

Дълги години се питах: ”Коя съм аз?”

Сега знам и усещам: Едната + Другата = Мен

Отдавна не бях си спомняла за двете си баби, а дишам и виждам слънцето благодарение на тях! Забързана да предам живота нататък, забравих да се обръщам, от време на време назад. Така и не успях да им благодаря за самоличността и корените, които са ми подарили!
 
Днес имам нов въпрос: „Какво ли е да бъдеш баба? Да обичаш без да критикуваш, да утешаваш и разбираш. Да имаш време за всичко: и за приказка, и за палачинки. Да играеш на игрите, за които си нямал време с децата си, да виждаш и преживяваш истински ценното в живота.

Пожелавам си някой ден и за мен да дойде бабиното време, с мъдростта и търпението на две вълшебни жени, събрани в една.

от Аксиния Цветанова