Незнайно защо, сякаш природно е закодирано в много жени да смятат, че са в състояние да опитомят и укротят и най-неподатливия в това отношение мъж. Дори мога да кажа, че в повечето случаи те много добре осъзнават колко той е неподходящ за тях. Толкова убедени са обаче в своите възможности и влиянието си над него, че смело се впускат в една връзка, изпълнена със събирания, разделяния, ревност, скандали и още много от същото.
Според мен това е сериозна заблуда, която доста момичета преживяват. Дали заради влиянието на романтичните филми, разказващи и показващи ни трансформациите на лошите момчета в мъркащи котета, когато срещнат единствената, или защото „надеждата умира последна“? Не знам, но съм сигурна, че познавате поне няколко двойки, в които мъжът се държи брутално със своята половинка, а тя, от своя страна, е твърдо убедена, и то без никакви реални причини, че той ще се промени, когато... Когато заживеят заедно, когато им се роди дете, когато не знам си какво се случи. Сериозно?! Някак ми е трудно да повярвам, че ако сте се разделяли и събирали петнайсет пъти и нещата не са се получили, то на шестнайсетия всичко ще бъде по мед и масло. [[quote:0]] Не ме разбирайте погрешно, аз обожавам романтичните филми, но това няма нищо общо с реалния живот. Нито пък става въпрос само за способностите на една жена да съблазни един мъж. Мъжете, знаем, не се съпротивляват особено. Тук става въпрос за избора на мъжа, с когото ще споделиш живота си и с когото се очаква да създадеш семейство. И ако този мъж не те уважава, не се държи добре с теб сега, то да вярваш, че нещата ще са различни след време, е наивно. Дори и в романтичните филми промяната на лошото момче не се случва, защото момичето много е искало и се е надявало, а защото лошото момче е изпитало нужда животът му да поеме в друга посока. Именно тук е ключовият момент.
Ако вашето момче не желае да се промени, колкото и вие да го искате, да се надявате и каквито и молитви да отправяте, нещата няма да станат различни. И не бъдете наивни да се доверявате на обещания, защото на думи всичко е лесно, важно е какви всъщност са действията.
Ако мъжът е ревнив и прави от мухата слон, но тържествено ви е обещал, че нещата вече ще бъдат различни, а в следващия момент прави проблем дори когато разговаряте с приятелка по телефона, дали се е променил наистина? Или пък ако към днешна дата избраникът ви е свикнал вие да вършите всичко вкъщи и не си прави труда да помогне с нещо, дали нещата ще се променят, когато имате деца, дали ще се включва изобщо в грижите за тях, дали ще ви бъде опора? Дали? Въобще не искам и да си помислям за случаите, в които силният пол раздава възпитателни шамари, и после обещава, че това няма да се повтори. Не само че се повтаря, но и се превръща в ежедневен ритуал в много семейства. [[more]] Истината е, че никой не обича някой да му налага своите правила и очаквания, никой не иска да го променят. Промяната, особено когато е към добро, е нещо прекрасно. Във всички случаи обаче тя трябва да е желана, а не наложена или изискана от някого. Защото какво ще се получи – партньорът ти ще е недоволен от непрестанното мрънкане, изискване и очаквания да се превърне в нещо, което не е, а ти ще си затворена в една връзка, която те прави нещастна и се крепи на някаква фалшива надежда за предстояща промяна. Това е пагубно за самата теб.
Решението е не да изисквате и очаквате промяна от партньора си, а вие да намерите силите и желанието да се промените. Да започнете да вярвате, че заслужавате повече от това, което получавате, и да престанете да правите компромиси със себе си заради някoго, който въобще не ги забелязва, камо ли да ги оцени. Да започнете да виждате нещата реално и осъзнавайки, че тази връзка е обречена, да излезете от нея и да потърсите щастието другаде.
Не очаквайте правилния човек да ви намери, докато си губите времето с грешния. В една връзка общуването между партньорите трябва да се получава естествено. Тази връзка трябва да носи спокойствие, а не да напряга, изнервя и натъжава.
