Любов и други бедствия

Когато имам най-много за казване

Това ли е да пораснеш или това е да остарееш?

Когато имам най-много за казване

Защо не говоря? Мълча. И вместо да ставам по-смела с годините, все по-важно ми става да не кажа нещо излишно, да не сваля бронята без нужда и да оставя голото си сърце в ръцете ти.

Защо не говоря? Защо не ти кажа, че ми пука, защо не ти кажа, че ме боли? И вместо да покажа уязвимостта си, завивам се по-дебело в одеалото на суетата и потръпвам от студа, който прониква до костите ми.

Защо мълча? Защо се пазя толкова? Нима, макар да съм пораснала, съм загубила онази почти самоубийствена смелост, която ми помагаше да предизвиквам живота и да меря сили със съдбата? Това ли е да пораснеш или това е да остарееш?

Защо нищо не казвам? Когато имам най-много за казване, когато ще избухна от думи и ще ги разпръсна из вселената, аз ги сгъстявам и смачквам на топка, която невъзможно преглъщам и тя остава в корема ми.[[quote:0]]

Защо съм се превърнала в мълчание? Кога загубих божествения дар да кажа, и така да създам – нова действителност, моята действителност. Защо я пазя дълбоко в пазвата на егото си- бездетна, обречена на самота и бавно тлеене?

Защо сега, вместо просто да ти кажа, ти пиша?

А ти ще чуеш ли?