Моето Божествено Аз през уикенда се отдаде на:
- Четене
Случайно или не, част от заглавията, които обитават дивана и пода около леглото в спалнята включват „Бог никога не спи“ на Реджина Брет и „Човек търси Бог“ от Ерик Уайнър. Преживени и духовити истории, посветени на търсенето на духовното и на Бог – в нас, около нас?
- Йога
Без угризения на съвестта практикувах спонтанна йога. Това ще рече не ранно ставане и съответно ранно лягане, придружено със съответните организирани йога практики. Нещата станаха малко наопаки. Позволих си да стоя до късно – нощната птица в мен взе връх над ранното пиле – и да ставам късно. Йогата я намествах в останалите часове, непланирано.
- В останалите часове
Освен йога, разходка в пухкавия сняг, готвене, чистене, пране, но също вслушване.
Вслушване:
– в тропота, квиченето, виенето, чукането, стърженето, викането и утихването на кооперацията. (Невротизирана ми се струва напоследък кооперацията ни. Чудя се какво би помогнало – политици и политическа воля ли, някакво по-надеждно здравеопазване ли, Бог и оптимизъм за по-щастлив и достоен живот ли...);
– в тишината на снега, в полюшването на клоните на прекрасно декорираните дървета, стъпките по алеите, плъзгането на шейните, детската радост и скачащите кучета;
– в локвите и течащата вода по улиците, в разбитите жвакащи плочки на тротоарите и пръските, косо излитащи изпод гумите на автомобилите с фатална за преминаващите в близост пешеходци скорост;
– навътре – в мен. Вслушване чрез четене, чрез слушане на Джаз (да, Невероятния Пепи Славов в Трио с едно несъмнено Целунато от Бог Момче на пианото и един Барабанист – безспорен Интроверт, то се виждаше). Чрез отдаване на домакинство, чрез замръзване в няколко безмълвни мига насред вършената работа. Чрез мигновено отлитане нанякъде и завръщане – без организираност и структура. Чрез малки вътрешни сблъсъци, потъване, изкачване, дневно сънуване. На прага на може би трансцендентални моменти или чисто и просто на прага на потискани някога и някак, усвоени впечатления и преживявания, които търсят незалостена врата, за да се втурнат.[[more]]Дали е хаос и какофония това вслушване – подобно на звуците в кооперацията – или просто, както казват будистите и йогите, по-добре е да се оставят усещанията да преминават и само да бъдат осъзнавани?
Моето Божествено Аз очевидно си има свой живот, неотъждествим с егото ми, с тялото и ума ми. Може би малко хаотичен или неразпознаваем от разума и сетивата живот, но все пак доловим.
Пред очите ми минават прекрасните думи от “Пророкът” на Джубран Халил Джубран и отново не се сдържам, а искам да грабна големи парчета от тях – да се прикоткам, приютя към тях, да се увъртя, увия, омеся и размеся в тях...
Божественото ви Аз е като океана –
извечно и неомърсено.
То като въздуха извисява крилатите.
Божественото ви Аз е като самото слънце –
не пълзи в къртичините и не търси змийските дупки.
Но Божественото ви Аз не обитава във вас само.
Във вас има още много от човека и много във вас още не е човек,
а незрящо джудже, което върви насън в мъглата и дири пробуда.
Объркващо е, макар и освобождаващо.
Дали ми става по-добре така? Не знам. Все пак мисля, че да.
Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.