Любов и други бедствия

Моето погребение

Чели ли сте „Седемте навика на високо ефективните хора?“. Там в една от главите авторът Стивън Кови ни кара да си представим собственото си погребение и какво говорят хората за нас на него. Класическо упражнение за целеполагане. Тогава не си отговорих много внимателно на този въпрос, но след време ми го зададоха по време на интервю за работа.

Моето погребение

Чели ли сте „Седемте навика на високо ефективните хора?“. Там в една от главите авторът Стивън Кови ни кара да си представим собственото си погребение и какво говорят хората за нас на него. Класическо упражнение за целеполагане. Тогава не си отговорих много внимателно на този въпрос, но след време ми го зададоха по време на интервю за работа. И тогава трябваше до отговоря… Това, което казах тогава, направи добро впечатление. Но аз го казах точно заради това – за да направя добро впечатление. Но какво би станало, ако си задам честно този въпрос – Какво искам да бъде моето погребение?

Искам на погребението ми да има много хора, но да не са много тъжни. Защо ли? Защото ако човек е живял добре, направил е това, за което е дошъл на този свят и няма за какво да съжалява, тогава можем да го пуснем да си отиде без много тъга. Аз, разбира се, се надявам, че ще бъда достатъчно възрастна, че да съм си поживяла, но не толкова, че да съм се превърнала във вдетинило се бабe, което само в особени случаи разпознава най-близките си. Но и така да е, голяма работа. След смъртта на баща ми разбрах,  че не това запомняш за човека, който си е отишъл – вдетиняването, болестта, или онзи поглед, който казва „сбогом“. Помниш други неща, тези, които всъщност определят стойността на eдин живот – това, което си бил за близките си,  следата, която си оставил, къщата, която си построил, картината, която си нарисувал, стиха, който си написал, усмивката, която си подарил…

И още какво?  Искам да звучи My way, защото това ще е бил моят път и моят живот, както аз съм го разбрала и както аз съм го изживяла. Ще има и речи, разбира се, а в тях всички ще казват колко съм била трудна за понасяне понякога. Но те са го търпели, защото пък съм била и достатъчно щедра, великодушна и честна иначе. Някой ще каже – беше ужасно упорита, тормозеше ни, но накрая нещата бяха по-добри. Друг ще каже – не се обаждаше много често, все беше заета, но когато се обадеше, си изкарвахме хубаво. Най-важно ми е какво ще кажат най-близките ми. Че съм била опората – нежна и любяща. Че съм била най-добрата майка, жена, любовница, сестра.  Че съм успявала да събирам всички и да ги радвам. Да помагам, да вдъхновявам, да обичам. Чак тогава, най-накрая, ще стане малко тъжно, но съвсем малко. Защото това все пак е идеалното погребение.