Откраднаха колелото на племенника ми. Той е студент първи курс, изкарва си джобните като дава уроци по математика и това колело, купено с финансовата подкрепа на цялото семейство, беше най-ценното му притежание. Сега страда искрено по детски и ми е мъчно, защото това е първата му среща с онази най-ужасна несправедливост в живота – когато се чувстваш напълно безпомощен.
Не мога да направя нищо, за да му помогна, но му казах какъв е моят принцип – ние в семейството никога не купуваме крадени вещи! Случвало се е, като на всеки, да ни предлагат евтино лаптопи, „намерени“ телефони или всякакви изгодни неща по улиците и пазарите, просто казваме не. Това е моят принос към намаляването на кражбите – като намалявам търсенето.
Напоследък да се кара колело стана доста популярно и дори модерно. Това е във всякакъв смисъл похвално, но явно и търсенето на колела е доста голямо. Включително и такива на супер „изгодни“ цени. Вчера разбрах за още две откраднати напоследък колела на познати. Не мисля, че за някой интелигентен човек не е ясно от къде идва вещ, която купува на половин цена или даже по-евтино. За мен това е все едно я е откраднал, макар и с посредник. А как бихте се чувствали ако някой на улицата ви спре и ви каже „Ти си крадец, това е мое“? Затова най-честно е просто да не го правим. Мисля си дори, че е неморално и по някакъв начин деструктивно за нас самите да хитруваме на дребно и да си купуваме евтино неща, които всъщност не можем да си позволим. Щом не можем, значи си има причини. И те са част от нас, това е.
Сигурна съм, че всяка от вас знае всичко това, но все пак ви моля ние и хората около нас да направим поне това, момичета – да не купуваме крадени вещи!
P.S. Това на снимката е откраднатото колело.
