Гледаме сериала "Връзки"и разсъждаваме над живота. Ето и втората част на нашите размисли по повод някои от най-паметните реплики от филма...
“Отивам някъде, където няма да те виждам. А къщата и децата оставям на теб” – Мика, жената на Тони, след като го хваща в изневяра.
Анелия: “Преди да изречете нещо, когато сте гневни, опитайте да помислите за последствията” (Далай Лама).
Елена: Според мен децата не са инструмент в отношенията между двама души. Чувала съм за такива случаи, в които жената си тръгва, оставяйки децата, “за да види той”, но не ги разбирам, вероятно защото не съм майка.
Косара: Идеално, но не съм сигурна за кого... Познавам доста мъже, които биха се зарадвали на подобно развитие на нещата, но и такива, които биха били твърде неприятно изненадани.
“Искаш брака ни да приключи с развод?” – Мика.
“По-добре с развод, отколкото със смърт (от старост).” – Тони.
Анелия: Ха-ха-ха, ами да! В един момент ако единият се страхува да остане сам, то е добре да помисли дали пък няма да си умре от нерви и скука и да си даде сметка, че по-скоро трябва да направи добро на себе си, вместо да си мисли как ще откаже на партньора поисканата свобода – и така ще се мъчат двама. А и знаем, че птичката от клетката много често се връща. Защо ли?
Елена: Ако старост е равно на отегчение – да.
Левена: Аз пък си мисля, че една от основните причини, поради която хората остават заедно, след като магията си е отишла, е страхът от старостта и смъртта. И в това има много утеха...
“Не, не, не, няма да й се извиняваш! За какво? За това, че с работата си подценява успеха ти? За това, че плюе на желанието ти да бъдеш мъж? Ти ако сега й се извиниш, след няколко години ще й переш чорапите... Няма да правиш компромиси. Ще се направиш, че правиш компромиси!” – съвет на Тони към негов пациент.
Анелия: Ми да, ама не! Правим се, не се правим – компромисите са факт. И след всеки един се успокояваме, че сме разумни хора, а не истерички и затова ги правим. Добре е да разберем, че човекът срещу нас ги прави също. Защото сме по-скоро истерички, не светици...
Елена: Ами за съжаление има много мъже, които чувстват мъжкото си достойнство застрашено от успеха на жената. Ясен сигнал, че жената трябва да си стегне багажа и да потърси щастие там, където няма толкова примитивен сексизъм.
Косара: Компромисите са част от всяка връзка. Не мисля, че ако признаеш грешката си, ставаш по-малко мъж, но вероятно за мъжете това е точно така – не знам. Знам само, че не познавам много мъже, които се извиняват. Всички избират как и дали да се реабилитират пред половинката си, ако са сгрешили, но не и директно. Идеята “да се правиш, че правиш компромиси” не е лишена от смисъл; понякога се налага да се предприемат подобни ходове, за да се избегнат излишните конфликти.[[more]]Лили: Не компромиси трябва да се правят във връзките, защото те винаги излизат твърде скъпо и на двамата. По-скоро е нужно да живеем с нуждите на другия, но не да ги задоволяваме на всяка цена, колкото да ги разбираме, да ги приемаме като част от същността на другия, да искаме да ги познаем отвътре, да ги предусещаме и да показваме топло разбирането си за тях, като винаги когато са в синхрон с нашите, да ги храним с обич.
Криси: Ако един мъж приема извинението и компромиса в една връзка като признак на слабост, то той със сигурност страда от тежки непреодолими комплекси. А за мен няма нищо по-отблъскващо от комплексиран мъж, който се чувства заплашен от умни и успешни жени.
Левена: Ако една жена е голяма – като цели, амбиции, възможности – значи й трябва мъж, който може да приеме всичко това. Ако не го приема, значи й трябва друг мъж, по-голям.
