Нашата 2012: Момичетата от града

Тази година си отива. Сега е времето на равносметките. Когато се опитам да я погледна цялата, някак ми се изплъзва. Не става така. Затова започвам да се движа назад, постепенно да се връщам – назад, назад, назад, чак до началото й.

Януари
Момичетата от града е на една годинка, още същинско бебе. Познават ни не толкова много хора, дизайнът ни е малко мрачен, категориите – объркани. Качваме статия поне по половин час, ако е с повече снимки – и за повече от един.   

Март
Не знаем как и за колко време ще се променят нещата, но сме сигурни в едно – че искаме този сайт да се развива. Да стигне до колкото си може повече хора. Даваме си кураж една на друга, смеем се на искрената си страст по писането, която всяка от нас откри по свой начин и което е единственото сигурно нещо в цялата история.

Април
Сигурно, но не и лесно. Докато се ядосвам, че Лили пак е заминала, а Куси в залисията около бебето няма никакво време за писане /добре, че е Елица/, се сблъсквам челно със собствения си мързел. Да, идеите се прескачат в главата ми и аз чинно ги записвам – имам поне три тефтерчета, да не говорим за телефона. Но да седнеш и да пишеш – е, това е друго нещо. Лесно е само, ако имам друга неотложна работа – тогава писането от само себе си се налага и заявява своята неотложност. И въпреки че ми се иска да се занимавам само със сайта, добре че имам и друга работа…

Май
С много мъка правим новия дизайн. Знам, че най-тежкото за един дизайнер е, когато клиентът има идея как да станат нещата. Ако пък клиентът е и работодател, е още по-страшно. А аз не е да нямам. Но се радвам, че е така – има си хас да не харесвам как изглежда най-ценното ми творение.

Юни
С много мъка правим и новия програминг. Даже и сега има неща за доискусуряване, понякога полудявам от нетърпение да се свърши с това, но пък от друга страна се научавам и на много търпение с „Момичетата“ . Хубавите работи бавно стават…

Юли
7000 човека харесват  страницата ни във Фейсбук. Ехааа!
Приятели ни предлагат да ни сложат билборд безплатно. Събираме пари, за да си напечатаме винила и излизаме навън, в града. Адски много хора ни виждат. Понякога си мисля, че не може да си видим, ако не си и малко офлайн.
 
Август
Кой ще се грижи за сайта докато сме във ваканция? Хрумва ни да поканим някоя девойка от факултета по журналистика да стажува при нас. Харесахме си една девойка – Михаела – много хубаво момиче. Точно се разбрахме кое как и тя внезапно реши да замине на море…

Септември
Обажда ми се моята приятелка Преслава от Москва. Видяла ни сайта, тя също имала подобен там – How do you do, Moscow? Споделя с мен техните планове и хоризонти и на мен веднага ми става тясно – ех, колко много можем да пораснем още! Нашата най-голяма сила е контентът, това, за което хората заплати плащат. А ние си пишем  ли, пишем…

Октомври
Някой ни казва, че се събират ентрита за БГ сайт на годината. Решаваме да участваме за блог, въпреки че си даваме сметка, че сме и нещо повече. Пускаме ентри и за медиа, просто други категории подходящи няма.

Ноември
Номинирани сме за блог на годината! Някакъв от другите кандидати е коментирал в своя блог, че не може да е заслужено. Другите момичета се смеят на теорията на конспирацията му, аз нямам сили да го прочета.  Почваме да се караме дали да ходим на церемонията. Аз съм на особено мнение, но другите казват – заслужаваме си наградата, ако ни я дадат, ще си я вземем. На това нямам много какво да кажа и отиваме. Треперим отстрани прави – няма места за сядане. Настава объркване при обявяването на нашата категория - мъжът, който ще връчва наградите, направо казва, че му е неприятно да връчва награда в тази категория – била скандална. С половин уста ни обявяват ни за победители. Аз им благодаря, че са оценили нашата искреност. Оказва се, че точно това не са оценили. Повечето от членовете на журито били напълно убедени, че „Момичетата“ не е блог, камо ли личен (!).
Грабваме статуетката, грамотата и един нелеп букет и бягаме през глава оттам. Сядаме в Мементо и поливаме успеха си. Смеем се, щастливи сме, имаме награда!
В последващите дни чуваме какви ли не теории, които се опитват да обяснят успеха ни. Опитваме се да не обръщаме внимание.

Декември
Тук сме, продължаваме да пишем. Ясно ни е, че не всеки ще ни се радва. Ясно е, че няма да е лесно винаги. Но това е най-хубавото нещо, което ни се е случвало – да можем да споделяме с хората каквото ни е на сърце и да виждаме, че ги вълнува и тях. Декември е хубав месец - приближаването на Коледа ставаме по-замислени, по-мъдри и по-добри. Пишем все по-добре.

Продължаваме напред.

Честита Нова Година, Момичета!