Дойде моментът, в който отново ще се посветя на една от най-отговорните задачи, които си поставям всеки декември – а именно – създаването на годишен списък с цели, които са важни за мен в личен и професионален план. Истината е, че той е част от моя начин да спра за момент, да се огледам и да се видя отстрани – нещо, което правя все по-рядко напоследък. Благодарение на този списък успявам да открия какво всъщност е важно, какво желая да променя в себе си или да запазя като качество, както и къде искам да ме отведе животът. Често това, което откривам, не ми харесва или не желая да се примиря с изводите, които правя, а понякога просто не е дошъл моментът за промяна.Това никога не ме плаши.
Най-важното е да си честен със себе си и да не те е страх от нещата, които ще намериш дълбоко скрити под повърхността. Промените невинаги са задължителни, достатъчно е да започнеш да се откриваш и да си готов да поемеш по пътя, който смяташ за верен. Спирките и кръстопътищата са задължителни, а защо не и промяната на самата посока. Не е важно колко дълъг е списъкът, важно е колко далеч ще те отведе и дали ще стигнеш до крайната си цел. Но основното никога не е постигането ѝ, а извървяването на пътя към нея и преодоляването на препятствията. [[more]] Често моят списък е изпълнен с разнородни цели, които ми помагат да се превърна в човека, който искам да бъда след време. Понякога не успявам да постигна всичко, което съм планирала, но както казва Джон Ленън “Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове”. А да не говорим, че благодарение на опитите да промениш матрицата, в която живееш, поне не изпадаш в спиралата на необратимото „ако“. Точно затова, когато има нещо, което не съм успяла да постигна, и все още има смисъл за мен, то винаги влиза в списъка със задачи за следващата година.
Вълнувам се и явно това няма да се промени никога, въпреки че този годишен списък ще е седемнайсетият на брой. Всяка стъпка е важна, а хоризонтите са необятни и огромни. Искрено се надявам да открия верния път напред и никога да не изневеря на себе си и на любимите си хора.
[[quote:0]]
- Искам да остарея с човека, когото обичам.
- Искам да продължавам да вярвам, че да мечтаеш не е глупаво и човек не трябва да се отказва въпреки трудностите, които среща.
- Искам да не забравям никога, че не само аз имам мечти и чувства.
- Искам да приема, че понякога нещата не се получават, не защото не си предприел правилните стъпки, а просто защото не си улучил правилния момент.
- Искам да не загубя способността си да казвам „не“, когато се налага.
- Искам да започна да мисля повече за себе си, а не само за останалите.
- Искам да бъда по-търпелива майка – тук трябва много да се постарая, защото не се справям достатъчно добре.
- Искам да науча децата си да бъдат добри хора.
- Искам да не мечтая децата ми да учат и живеят в чужбина – ужас, дори не си вярвам, защото все по-осезаемо искам тъкмо обратното.
- Искам децата ми да се чувстват деца на света.
- Искам да не загубя тръпката и желанието за работа – тази цел присъства във всеки годишен списък.
- Искам да се науча да забравям за проблемите и да не ги нося вкъщи – това все още не съм го усвоила напълно. Опитвам се и... явно има още какво да се желае.
- Искам да престана да се чувствам длъжна да ходя в офиса – все пак нашата работа може да се върши от всяка точка на света, където има Интернет. Мисля, че напоследък съм започнала да се справям, но не мога да преодолея факта, че години наред ходя до офиса, за да свърша работата, която имам.
- Искам никога да не разбера какво е да се разпадне връзката ти – тази цел присъства във всеки годишен списък.
- Искам да обиколя всички интересни кътчета в България с децата си, за да им дам възможност да я опознаят и обикнат – мисля, че тази година вече няма да имам оправдания и Вики е достатъчно голям, за да пътува по-често.
- Искам да съм на морето цяло лято с децата, без работата ми да пострада от това.
- Искам да отида на фотографски курс – време е!
- Искам да стартираме успешно онлайн магазина, който предстои да направим.
- Искам да намерим време и ресурс за най-хубавите и важни идеи, които имаме с момичетата.
- Искам да продължаваме да се развиваме и никога да не седим на едно място.
- Искам да си върна доверието в хората.
- Искам след години децата ми да знаят какво е дом, топлина и уют.
- Искам да стана добра сладкарка – оказа се, че обожавам да правя сладкиши, а не само да ги ям.
- Искам да забравя за лошото и да се съсредоча само върху позитивното.
- Искам да престана да мърморя – мисля, че това е супер важно не само за мен, но и за всички, които ме заобикалят.
- Искам да отида на кулинарен курс в Южна Франция или Тоскана.
- Искам да се запозная с още вдъхновяващи и талантливи хора, които не се страхуват да следват мечтите си.
- Искам да имаме английска версия на „Момичетата от града“.
- Искам да докажем, че не е задължително да си „угоден“, за да успееш.
- Искам всеки, който ни повярва, да знае, че може да ни има доверие и да разчита на нас.
- Искам да не преставам никога да искам.
- Искам да разбера веднъж завинаги, че „няма как да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат“, както казва един доста известен и умен човек.
Ехааа – списъкът ми е по-дълъг от обикновено, но явно имам работа за вършене.
Не се притеснявам какво ще постигна. И както винаги си казвам – „Истината е, че една година е достатъчно дълъг период, за да успея и достатъчно кратък, за да се проваля.“
Не знам, ще видим...
