Любов и други бедствия

Който обича розите, търпи бодлите им

Обичам този град! Конкурсът

Който обича розите, търпи бодлите им

Продължава нашият конкурс "Обичам този град!"Доротея Гьозюширин е на 30 години. Родена е във Варна, но живее в Истанбул, където се е омъжила. Днес тя ни споделя за живота си в Турция и за града, който според нея прилича на красива жена с безброй менящи се настроения и привички.

Съпругът ми казва, че Истанбул е като Ню Йорк на Близкия Изток – има от всички и от всичко по много. Аз оприличавам града на красива жена, имаща куп привички и настроения, с които хората трябва да се съобразяват непрекъснато.

В Турция обаче имат една поговорка: “Gülü seven dikenine katlanır”, което ще рече “Обичащият розата търпи бодлите й.” Едновременно обичам този град и той ме подлудява. В един момент се блъскам в ужасния калабалък от хора, възприятията ми се изострят през няколко минути и проклинам нечовешкия трафик, а в следващия подминавам някоя прекрасна величествена постройка, която дори само с дръзката си красота ми напомня защо си заслужава да съм тук.

Тук е като пресечна точка на света. Хората, кварталите, домовете, музиката и храната – всичко е наситено с различни вкусове и предпочитания, контрастите са като настроенията, които се менят непрекъснато. И като всичко, което е твърде натрапчиво, този град уморява жителите си всекидневно.

Удоволствието да си част от този многовековен град, не е привилегия дори и на богатите, които въпреки високото си социално положение киснат с часове в същите трафици като обикновените хора. Понякога просто нямам желание да изляза навън. Трябва да имам достатъчно сили и енергия, за да не обръщам внимание на многото стресови фактори и да се наслаждавам на красотата около себе си. Да не ми прави впечатление псуващият каращ с бясна скорост шофьор на микробуса; да се правя, че не забелязвам арабина, който си чисти зъбите в претъпканото метро; да се отнеса търпеливо към блъскащите се пълни лелки в обществения транспорт; да не обръщам внимание на шума, на миризмата на канал по някои улици, на колите, които без значение дали си бременна, с дете или възрастен, рядко ще спрат да ти направят път, за да пресечеш улицата.

И да, когато тези неща не определят деня ти, все още си спомняш, че си част от един град, събрал историята на две велики империи и културите на куп цивилизации. Все още минаваш по същите тайнствени калдъръмени пътеки, по които са минавали великите султани. Уханието на горещо турско кафе, което се носи от кафенетата през целия ден; хората, поседнали на чай, отпуснали се в безвремието на сладките приказки; мъжете, които, докато вървят по улицата, си пеят песен… Да, тук всеки момент е толкова наситено цветен и ти си част от него, макар и с цената на стреса да си… част от него.

Автор: Доротея Гьозюширин