Любов и други бедствия

Можеш да заблудиш мен, но не и сърцето ми

Идва момент, в който сърцето не може да бъде заблудено.

Можеш да заблудиш мен, но не и сърцето ми

Снимка: Dana Tentis

Не е рядко явление да сме във връзка, в която по една или друга причина не се чувстваме истински значими за партньора си. На пръв поглед незначителни, малките неща като всекидневното затвърждаване, че човекът до нас оценява присъствието ни в живота си, всъщност значат много.

Винаги е хубаво да чуеш думите обичам те, желая те, красива си, караш ме да се усмихвам, благодаря ти, че си до мен... Тези думи ни карат да се чувстваме важни за половинката. Какво става, когато обаче липсват? Когато ги чуваме рядко, а понякога ги няма изобщо? Какво ни кара да изпитваме това и как реагираме?

Понякога започват самообвиненията, че не си достатъчно добър, че не заслужаваш партньорът ти да бъде мил с теб словесно. Друг път се затваряш и таиш огорчение, което те кара да мразиш целия свят, защото ти липсва така необходимата топлина от половинката.

Няма вариант, в който "просто си го знам" и няма нужда да го чувам, но има партньори, които казват, че са си просто такива.

Можем ли обаче да цъфтим във връзка, в която липсват топлината и ласката на милите думи? В такава, в която нуждата ни от изказване на любовта е неглижирана и партньорът остава глух за празнината в нас?

Истината е, че много често поставяме себе си в позицията, в която очакваме само да получаваме. Когато не получаваме, това ни кара да се чувстваме нещастни и неудовлетворени. Колкото повече нуждите ни не са посрещнати, толкова по-голяма пропаст се получава между нас. Истинска победа е, когато осъзнаем, че вместо да чакаме, можем да дадем топлината и обичта, които носим в сърцето си. А това неминуемо ще ни накара да почувстваме щастие и удовлетворение. Но за да бъдат балансирани отношенията и да носят взаимност, нуждата партньорът да ни показва, че ни забелязва, няма да отпадне. Тук идва въпросът наистина ли партньорът ни е неспособен да изразява това, че сме важни за него, или любовта му не е достатъчна? Питаме се: "Успявам ли аз да провокирам така необходимия израз на обич или проблемът е някъде другаде?".

Накрая животът и опитът намират начин да ни покажат кое е най-правилното решение за нас. Случват се моменти, които са истинско изпитание за посрещането на нуждите и на двамата, за това, колко значи любовта им един за друг. Истината е, че любовта не се изразява само чрез мили думи и жестове на внимание. Но дори и да приемем живот без тях, дори да приемем партньора ни такъв, какъвто е, дори не само да очакваме, а и да даваме, идва момент, в който сърцето не може да бъде заблудено. И ако му липсват топлината и грижата, за които копнее, нищо друго няма да е в състояние да го стопли и задържи там, където не е щастливо.

Ето и още малко размисли в тази посока.