Започвам да пиша тази история за трети или четвърти път. Винаги успявам да намеря нещо ново, което да ми се иска да включа в нея. Надничам през ключалката на една непозната врата, която ме водеше към моя нов свят, Франция.
Тази история започна преди около четири години и началото беше любов. И нямаше как да не бъде, нима винаги не вървяха ръка за ръка любовта, французите и виното? [[quote:0]] В интернет мрежата преди повече от половин година имаше статия, посветена на курс, стартиращ в Сорбоната: "Училище за французойки". Вярвайте ми, преди три години щях да съм от първите, които тичат да се сдобият с умения. Но ето и картината през моя поглед днес.
Дълго време силно идеализирах всичко френско. Животът ми тук започна с процес на кратко наблюдение върху нощния живот в Париж или по-скоро върху по-цивилизованата му част. Барове, клубове, пъбове... дълъг уикенд и много часове на наблюдение.
Френски момичета между 20 и 30 години, често седнали на земята и шумно обсъждащи вечната тема на света - любовта. Руси коси, къси поли и токчета, олющен лак и алени устни. Различни цветни бижута, отразяващи палитрата от настроения и очаквания за нощта. Това бяха те, френските момичета, които излизаха в петък вечер с приятели да пият вино или бира, да се веселят и да празнуват живота по своя стилен начин. Е, понякога и не много стилен и красив.
В моето ежедневие, което в определен период започваше в 4:30 ч., виждах и последствията от този празник. Бримки, размазан грим и тежък аромат на дим и парфюм. Ах, Париж! Този град сякаш те мами всеки път да опиташ дълбочината на емоциите му, а френските момичета са като града, в който живеят.
След няколко месеца, в които сюжетите се сменяха по-бързо от настроенията ми, попаднах на френските буржоазни дами. Резултатът бе галерия от смесени чувства и емоции. Пиша този текст на български и в главата ми подскачат мисли на френски, английски и български. Както е казано, понякога думите не стигат, а аз бих добавила, че един език, колкото и да е богат, не е достатъчен, за да нарисуваш с думи такава пищна гледка. [[quote:1]] Предградие на Париж, ресторант, шум от разговори, ухание на френска кухня, съчетана с вино, тежко и плътно. В дъното на ресторанта, близо до прозореца стои сама дама. Прическата й е перфектна, устните са с червено червило, ръцете и шията - обсипани с бижута. Перли, плетеници от злато, часовник, сякаш спрял времето за собственичката си. Времето, което е оставило своя отпечатък, но не е докоснало блясъка и скритото желание в погледа. Очи, жадно търсещи любовта. Отпива бавно виното си и въздъхва с очакване и копнеж.
Не мога да кажа, че като жена бих искала да видя себе си така. Отразила времето, емоциите си, запазила и съхранила духа на предците си, но все още търсеща нещо, някого, внимание. Тази неутолима жажда за внимание все по-силно привлича погледа ми, защото може би самата аз дълго време я задържам в себе си. Беше ми трудно да анализирам чувствата си и да впиша моето собствено присъствие в този свят. Гледах различните французойки и търсех себе си. Преследвах онези черти, които ме привлякоха толкова силно, че да дойда в страната им.
Външността за всички тях не беше типично характерна, за да я заключиш просто така в някакво си клише. От няколко седмици чета с голям интерес историята на френския президент и неговите две любови. Различни жени, различно излъчване, различна класа - Валери Трирвильор и Жули Гайе. Виждам черти от себе си и в двете.
Едната е силна и борбена, стигаща до болезнено отчаяние, готова да наранява, защото е ранена, и другата, красива, тиха и дълбока в присъствието и поведението си. Те са там, във върховете и под светлините на прожекторите на този епизод от историята, но в сърцата и поведението си са истински, реални жени!
Другият полюс на всичко това е и французойката, американизирана в безхаберието си. Картофки, бира и бърза храна. Сякаш уморени да носят етикета на изящния си свят, понякога им се иска да са това. Къси поли, цветнокожи мъже и нездравословен начин на живот.
Дълго време не разбирах думите и езика им и се научих да чета хората по-дълбоко по действията им. Езикът им беше мелодичен, забързан и непознат. Постепенно с времето към картината добавих и думичките им. Вече ставаше по-интересно, разкривах или поне се опитвах да откривам вътрешния свят, скритото. Качествата, характера, действията или липсата на такива. [[quote:2]] След всичко дотук мога да заявя смело само едно: всички французойки притежават нещо достойно за изучаване и това е себеуважението. Всички те под една или друга форма са осъзнали женската си природа и са горди с нея.
Умеят да поставят граници, жадни са за внимание и нежност, обичат любовта във всичките й нюанси. Знаят как да й се насладят, не поставят ограничения като време, години, настроение, главоболие или нещо друго. Те, французойките, знаят какво искат и, по-важното, знаят как да го получат.
Французойката е пъстра, изпълнена със страст, любов и стил. Може би някой ден ще включа в себе си частичка и от този сексапил!
Наблюдавайки целия този колоритен свят, осъзнавам, че част от мен също се променя. Но също така вярвам, че друга част не само си остава същата, а и разцъфва по нов начин. Истината е една: че националността е предопределеност, дадена ни свише, но всички ние сме жени...
Автор: Радина Григорова
