Любов и други бедствия

Находки

Появявали ли са се досега хора, които да са изиграли толкова съществена роля за вас, че спокойно да ги наречете Находка в моя живот?

Находки

Появявали ли са се досега хора, които да са изиграли толкова съществена роля за вас, че спокойно да ги наречете Находка в моя живот? Можете също да ги наречете Късмет, имах Щастието, голям Шанс или каквото друго индианско име би ви хрумнало да им сложите.

Нямам предвид обаче класната в гимназията или някои от преподавателите ви в университета. Не става дума и за Стив Джобс, Ричард Брансън, Далай Лама или Дийпак Чопра. Говоря за хора, които сте срещнали на съзнателна възраст, когато сте си мислели, че сте "установен" характер, но тяхното присъствие, влияние и пример са ви показали посока или черта на характера ви, които спокойно е можело и никога да не откриете.

Също така става дума за хора, които сте срещнали на младини, но техните действия и поведение са създали определен модел, който се хващате, че прилагате (...на старини и в тяхната ситуация).

Моят първи шеф ми даде пример за човечно отношение на тези, които са Горе, към тези, които са По-долу. В далечната 1999 г. на интервюто ми за работа Сашо ме попита колко бързо имам нужда да започна? Защото, ако мога да изчакам около месец, за него ще бъде по-удобно... Изчаках месец. За никъде не бързах, уморена от скорошното дипломиране. [[quote:0]]Нищо чудно, че в годините след това развивах непоносимост към дребнави, себевлюбени и самозабравили се мениджъри от всякакво ниво. Това побрах в Том I.

Питър влезе в моя живот пак по служебен път и ми показа на практика как отваряш нова врата, когато животът е тръшнал под носа ти друга, преди това запазвайки основните стойности в кантара на живота. Англичанин, роден, израснал и живял в Зимбабве. Работил в един бранш, инвестирал в друг, спечелил и се пенсионирал на 42 години. Доброволно и с достатъчно средства и желание да обикаля света със съпругата си и все още непорасналите си деца. Но две години по-късно, през 2001 г., Мугабе отчуждава земеделската собственост от бившите колонисти, а Питър присъства на саморазправи, които завършват фатално за някои от неговите приятели. Трябва му около седмица да организира решението да напусне страната и да се "върне" в Англия, където всъщност никога не е живял. "Толкова омраза имаше в очите на децата ми на летището в Хараре, че само мисълта, че спасявам техните животи, ме възпря от това да върна всички ни обратно."

И така, всичко отначало. Нови места, нови хора, работен режим, държави със сняг, силно урбанизирана среда, разделено семейство, полети до дома на всеки 3 седмици. При същите равни условия много експатове, които съм срещала в годините, имаха съвсем различен алгоритъм на поведение. Знаеха наизуст програмата на всички барове от София до Благоевград и голяма част от имената на персонала им.

Питър ми показа силата на лоялността и привързаността и ме очарова с размера на любовта си към семейството, с морала и неотстъпчивостта в работата си, с търпението, с което понасяше самотата си в София. Том II.

Трупам томовете в семейната библиотека и се надявам независимо от възрастта тяхната периодичност да не се прекъсва. Стискам палци да продължавам да срещам хора, толкова ценни и така подхождащи на моя свят, че да ги чета и препрочитам в годините. [[more]]Замислих се обаче, че в живота ми има и Находки с обратен знак. Както в любовта, така и във връзките с тези, Другите Находки, съм била сляпа за всички лични недостатъци и изкривявания на отношенията между нас. Хора, които съм приемала и обичала, без да го заслужават. Приятелки, които с усмивка са похапвали от мен. Съжалявам, че не съм видяла това по-рано, че не съм излязла от тези връзки навреме, че не съм защитила себе си по подходящ начин. Защото страданието от това да разкриеш колко непропорционални са такива отношения, не ми е дало нищо, не ме е направило по-силна. Напротив, крадяло е от моето лично време, време от моя собствен живот, от съня ми, от усмивката, от увереността, от концентрацията, от моя ден и от моята нощ.

Днес системата ми за подкрепа и оцеляване се състои от малко, но верни, изпитани и препитани приятели. Така че в заключение си пожелавам 3 неща: да е все така; да открия механизъм за по-бързо разпознаване на Другите Находки и, трето, животът да е така благосклонен, че да праща по някой колоритен екземпляр от време на време, който да попълва поредицата от томове в библиотеката.