ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Находки

Находки

Появявали ли са се досега хора, които да са изиграли толкова съществена роля за вас, че спокойно да ги наречете Находка в моя живот? Можете също да ги наречете Късмет, имах Щастието, голям Шанс или каквото друго индианско име би ви хрумнало да им сложите.

Нямам предвид обаче класната в гимназията или някои от преподавателите ви в университета. Не става дума и за Стив Джобс, Ричард Брансън, Далай Лама или Дийпак Чопра. Говоря за хора, които сте срещнали на съзнателна възраст, когато сте си мислели, че сте "установен" характер, но тяхното присъствие, влияние и пример са ви показали посока или черта на характера ви, които спокойно е можело и никога да не откриете.

Също така става дума за хора, които сте срещнали на младини, но техните действия и поведение са създали определен модел, който се хващате, че прилагате (...на старини и в тяхната ситуация).

Моят първи шеф ми даде пример за човечно отношение на тези, които са Горе, към тези, които са По-долу. В далечната 1999 г. на интервюто ми за работа Сашо ме попита колко бързо имам нужда да започна? Защото, ако мога да изчакам около месец, за него ще бъде по-удобно... Изчаках месец. За никъде не бързах, уморена от скорошното дипломиране. 

Стискам палци да продължавам да срещам хора, толкова ценни и така подхождащи на моя свят, че да ги чета и препрочитам в годините.
Нищо чудно, че в годините след това развивах непоносимост към дребнави, себевлюбени и самозабравили се мениджъри от всякакво ниво. Това побрах в Том I.

Питър влезе в моя живот пак по служебен път и ми показа на практика как отваряш нова врата, когато животът е тръшнал под носа ти друга, преди това запазвайки основните стойности в кантара на живота. Англичанин, роден, израснал и живял в Зимбабве. Работил в един бранш, инвестирал в друг, спечелил и се пенсионирал на 42 години. Доброволно и с достатъчно средства и желание да обикаля света със съпругата си и все още непорасналите си деца. Но две години по-късно, през 2001 г., Мугабе отчуждава земеделската собственост от бившите колонисти, а Питър присъства на саморазправи, които завършват фатално за някои от неговите приятели. Трябва му около седмица да организира решението да напусне страната и да се "върне" в Англия, където всъщност никога не е живял. "Толкова омраза имаше в очите на децата ми на летището в Хараре, че само мисълта, че спасявам техните животи, ме възпря от това да върна всички ни обратно."

И така, всичко отначало. Нови места, нови хора, работен режим, държави със сняг, силно урбанизирана среда, разделено семейство, полети до дома на всеки 3 седмици. При същите равни условия много експатове, които съм срещала в годините, имаха съвсем различен алгоритъм на поведение. Знаеха наизуст програмата на всички барове от София до Благоевград и голяма част от имената на персонала им.

Питър ми показа силата на лоялността и привързаността и ме очарова с размера на любовта си към семейството, с морала и неотстъпчивостта в работата си, с търпението, с което понасяше самотата си в София. Том II.

Трупам томовете в семейната библиотека и се надявам независимо от възрастта тяхната периодичност да не се прекъсва. Стискам палци да продължавам да срещам хора, толкова ценни и така подхождащи на моя свят, че да ги чета и препрочитам в годините. Замислих се обаче, че в живота ми има и Находки с обратен знак. Както в любовта, така и във връзките с тези, Другите Находки, съм била сляпа за всички лични недостатъци и изкривявания на отношенията между нас. Хора, които съм приемала и обичала, без да го заслужават. Приятелки, които с усмивка са похапвали от мен. Съжалявам, че не съм видяла това по-рано, че не съм излязла от тези връзки навреме, че не съм защитила себе си по подходящ начин. Защото страданието от това да разкриеш колко непропорционални са такива отношения, не ми е дало нищо, не ме е направило по-силна. Напротив, крадяло е от моето лично време, време от моя собствен живот, от съня ми, от усмивката, от увереността, от концентрацията, от моя ден и от моята нощ.

Днес системата ми за подкрепа и оцеляване се състои от малко, но верни, изпитани и препитани приятели. Така че в заключение си пожелавам 3 неща: да е все така; да открия механизъм за по-бързо разпознаване на Другите Находки и, трето, животът да е така благосклонен, че да праща по някой колоритен екземпляр от време на време, който да попълва поредицата от томове в библиотеката.

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...