ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Наричай ме с моето име и аз ще те наричам с твоето

Наричай ме с моето име и аз ще те наричам с твоето

Снимки: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Толкова много пъти съм чувала думите „когато най-малко очакваш“, че ако трябваше да ми се случи – да ме чакат зад ъгъла, да ме блъснат, а след това да ме прегърнат – трябваше да застина някъде там още между „когато“ и „най-малко“. Когато нито ъгълът се вижда, нито „най-малко очакването“ е решило да се случи. Така пораснахме ние, 30-годишните с вече няколко плюса отгоре. С очаквания. Към нас. От нас. За нас. Между нас. Оставихме се те да ни водят, а не ние тях. Оставихме се те да ни показват любовта, а не ние да я срещаме. Оставихме се те да я крият зад ъгъла, а ние да очакваме. Толкова я материализирахме тази любов, че пропускаме аромата й, стъпките й, дишането й, докосването й, шепотът й, защото понякога тя е само на дъх разстояние, на дъх случване.

Помня я. Скоро ми случи. Запечатах го това случване. Запечатах я тази любов. Реално нереална, неочаквано очаквана. Случи се някъде между няколко шота текила, между погледи през рамо, между дъх на всяка секунда разстояние, като вдишване без издишване. Толкова близо и толкова далеч. Между тълпа, между думи, между докосвания. Защото тя, любовта, понякога шепти точно толкова силно, колкото ти самата искаш да чуеш. Но ти не чуваш, ти чакаш на ъгъла, там... „когато най-малко очакваш“. Само че аз този шепот го чух. Толкова нежен, колкото исках да бъде. Толкова тръпчив, колкото вкусът от текилата трябваше да бъде. „Когато най-малко очакваме, природата има хитър начин да намери най-слабото ни място - казваше бащата на сина си във филма Call Me By Your Name. - Може би сега не искаш да чувстваш нищо, може би никога не си искал да чувстваш нищо, но почувствай това, което си имал.“

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...