Още помня вълнението си от новината, че "Момичетата от града" търсят автор от Пловдив. Приех го като знак в правилния момент. Бях си пожелавала подобна възможност многократно. Междувременно бях написала няколко текста, но не бях имала смелостта да ги изпратя на редакцията без повод и покана.
На сайта попаднах случайно по време на майчинството си. Започнах да надзъртам там все по-често, докато скоро и съвсем естествено той се превърна в любимото ми онлайн местенце. По онова време все още много малко хора знаеха за съществуването му, имаше много различна визия, много по-малко съдържание и само четирима автори. Още тогава обаче силно впечатление правеше интересно и интелигентно поднесената информация. Повечето теми удивително пасваха на интересите и лайфстайла ми, бях изчела почти всички материали, вълнувах се заедно с авторите – за мен това беше една своеобразна тайна малка момичешка общност, към която принадлежах. [[quote:0]] Днес тази момичешка общност наброява почти 100 000 фенове във Фейсбук, сред които има и не малко момчета. Междувременно "Момичетата от града" станаха на 7, аз – на 37, а любимият ми Пловдив се пребори за привилегията да бъде Европейска столица на Културата през 2019 г.
През същите тези няколко години в личен план аз преминах през редица промени, и то все големи. Смених града, дома, семейното положение, работата, приоритетите, станах майка. Очевидно изживявах труден период и се чувствах много объркана. Имах крещяща нужда отново да намеря пътя, след като се бях изгубила някъде из безбройните кръстопътища и завои на пътуването си.
Точно в този момент се появиха "Момичетата от града" и вярвам, че това не беше случайно. Писането в блога ми носеше огромно вдъхновение и удовлетворение, с него се възвърнаха усмивката и блясъкът в очите ми. Постепенно започнах да се връщам към себе си и по-важното, да се преоткривам наново, и то по най-неочакван начин. Благодарна съм на съдбата за тази възможност.
Благодарна съм и за познанството си с всички прекрасни, вдъхновени и будни момичета, които са автори тук. Благодарна съм на Косара и Левена за това, че са неуморните двигатели на всичко това и че имат волята и решителността да продължават напред. Благодарна съм и за това, че от тази трибуна имам възможност да ви представям невероятно талантливи автори, чието творчество заслужава да бъде видяно и оценено от правилната аудитория. Благодарна съм и за това, че тук мога да споделям с вас за интересните хора, места и събития на любимия ми Пловдив.
Честит седми рожден ден, мили момичета! Щастлива съм да бъда една от вас!
