ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”

„Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”

Вероятно всички сте чували тази мъдра мисъл, която лично у мен винаги е будила недоумение. Просто не разбирам как е възможно тази философия  да те изпълва със смисъл и да облекчава битието ти.

Е, да, ама преди няколко дни установих, че тайно се успокоявам с подобни мисли, когато наблюдавам поведението на околните деца и родители. Накратко, съвем неволно, започнах да оправдавам безсилието си да се справя с възпитанието и безбройните проблеми с децата чрез подобни мисли.

Ужасяващо, но факт! Все по-често си мисля, че няма правилен път и отговор на проблемите, с които се сблъсквам по време на израстването на децата ми и всичките им постоянни претенции, мърморения и безброй изисквания към мен.

Мамка му, (сори, но да – мамка му!), трябва да има начин и той определено не се състои в оправдания и подобни лафове. Искам да ми е добре, а ако е възможно - и Вуте да е ок. Но не. Наблюдавам, анализирам и все по-често си задавам въпроса – как стигнах дотук. Уж знам какво се прави и какво не се прави, но все не успявам да постигна златния баланс, за да накарам децата ми да чуят какво им говоря и да възпитам отговорни личности, а не добре оформени егоисти, които не се интересуват от нуждите и чуствата на околните. Всичко се изплъзва между пръстите ми и сякаш с всяка дума и действие, постигам тъкмо обратното. В едно съм убедена, че крайностите не са решение, но понякога явно няма друг път.

Виждам, че не съм само аз - крясъците, молбите, заканите и наказанията са широко застъпени наоколо. Всички родители на плажа рано или късно изпадат в състояние на безтегловност и започват да бълват заплахи или да съскат през зъби по децата си. Проблемът, очевидно не е само в децата ни, а в пълната липса на последователност и способност да спазим/удържим на заканите и наказанията, които налагаме. Преди време големият ми син, след като избухнах срещу поредното му нежелание да покрие задълженията си, просто се обърна към мен и спокойно ми каза – „Не се ядосвай, ще ти мине“. И да, на мен просто лесно ми минава и явно в това е основния проблем. Трябва да се науча да не показвам, че ми е минало, дори да е така. Просто трябва да устоя на гузната си съвест и да запазя дистанция, докато не изтече наказанието, което съм наложила. Говоря, мисля, разсъждавам и какво от това... Все още резултат няма. Все още не разбирам кога се предавам. Да, искам децата ми да са щастливи, но истината, е че тази радост и щастие не са дълготрайни, защото те се научават да получават всичко наготово и без усилия – просто ей така, защото са деца и ние сме „длъжни“ да ги обслужваме.

„Искам адвокат“ – си позволява да ми казва големия ми син, когато му кажа, че е наказан или се опитам да му обясня, че около него нищо не се случва и материализира по магически път. Той отказва да разбере, и как да разбере, като реално неговия опит показва точно обратното. „Искам това, искам онова“ и почти веднага нещата се нареждат в негова полза.

 

Не, не искам Вуте да е зле! Искам, аз и Вуте, да сме добре!

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...