ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Не казвай на никого! Един разговор с мъжката емоционалност

Не казвай на никого! Един разговор с мъжката емоционалност

Винаги ми се е искало да познавам по-добре мъжете, с които общувам, да премина през техния щит на самодоволство и физическа първична сила, да видя „лицето“ на душевността им, да разбера защо голяма част от тях са готови съзнателно да жертват топлотата на щастието в името на студения блясък на репутацията си.

Всеки път, когато съм опитвала да разместя дебелите летви на рациото им, за да погледна отвъд, съм се сблъсквала със силна самоотбрана и самозащита – сякаш дори намекът, че чувствата им могат да останат голи, ги паникьосва и те моментално заемат отбранителна позиция. Мъжете нямат проблем с физическата голота, но когато поискаме от тях душевно разсъбличане, сами заключват девствения си пояс и започват мълчалива „битка на титаните“ за своята неприкосновеност.

Знаете ли, мъжката емоционалност е красива. Когато наистина обичат, тяхната любов напомня за двойка неразделни папагали.
Истината е, че в момента, в който успях да надвия иронията и да задам въпросите си (без да застраша личната им територия), на някои мъже им стана интересно и се съгласиха да открехнат скритите чекмеджета на душите си, да избършат прахта и да споделят с мен някои свои истини. Обещах да е тайна и така ще бъде, затова – не казвайте на никого!


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

В: Кой си ти, самоопредели се!
О: Умен, интелигентен, симпатичен, добър слушател, добър любовник, много съм готин (смях)...

В: ... добре, отново: кой си ти?
О: Всъщност аз съм мъж, който иска да остане безсмъртен. Схващаш ли? Искам да оставя следа, да се докажа, да получа признание, да бъда герой – в професията си и в това, което ме вълнува, след враговете и приятелите ми, в мислите и спомените на жените. Искам да съм някой.

В: А кой не си?
О: Не съм добър човек, нито съм лош човек. „Доброто“ и „лошото“ са просто социални концепции. Аз имам принципи и ценности, които следвам. Наранявал съм, наранявали са ме, но не е нищо лично, просто е “част от играта”. Ти ще го наречеш „уроци“. Аз съм егоист, повечето мъже сме такива по природа. Не виждам драма в това и не разбирам защо жените преигравате с тези неща. И ние се сдухваме на моменти, но не ревем с глас пред целия свят.

В: Какво можеш?
О: Мога да забравям, но мога и да помня. Въпрос на личен избор.

В: Бъди по-конкретен!
О: Нали не искаш да ти обяснявам, че мога да готвя и да вдигна 100 от лежанка?! Казвам ти, помня нещата, които искам – и забравям всичко останало. Не ми е нужен излишен мисловен багаж. Имам спомени, които обичам, имам и фантазии (доста от тях са сексуални, признавам). Кошмарите ги оставям на хорър феновете.

В: Какво не можеш?
О: Да бъда искрен непрекъснато – понякога лъжа. Не мога и да съм романтичен постоянно. Романтиката е свързана със сексуална възбуда, тя е за да се засили удоволствието на жената. Честно казано, на мен запалени свещи в къщата ме ми въздействат по никакъв начин.

В: От какво се страхуваш?
О: От нищо, и това е плашещо.

В: Глупости. Отговори, моля!
О: (смях) ... страхувам се да не надживея хората, които обичам. Това ме ужасява всъщност.

В: ... а от какво не се страхуваш?
О: От смъртта като нещо, което е даденост – както факта, че в момента дишаме.

В: Какво искаш?
О: Казах ти – да се обезсмъртя по някакъв начин. Дали чрез децата си, дали чрез делата си.

В: Какво не искаш?
О: Всъщност не искам да губя независимостта си или усещането, че съм независим – преди всичко финансово. Не искам да се отегчавам, не искам да ми е скучно. Стига ли?

В: Продължи изречението „Аз разбирам, че...“
О: ... че „всичко“ може да бъде „нищо“ и че „нищо“ може да е „всичко“. Въпрос на тълкуване, на момент, на избор, на човек.

В: На човек до теб?
О: На човека до теб или на човека в теб. Всеки избира как да бъде. Може и двете.

В: „Аз не разбирам...“
О: Не разбирам жените. Наистина не ви разбирам. Вие сте прекрасни, но играете някакви роли, които в повечето случаи са излишни. Твърдите, че усещате нещата, че имате интуиция, а често не виждате по-далеч от собствения си нос. „Слепи“ сте за очевидни неща.

В: Вие също, не мислиш ли?
О: Да, вероятно, но поне не анализираме толкова. Както ти сега – защо го правиш? Различни сме мъжете и жените. Вие искате да раждате и да се грижите, ние – да завладяваме и да побеждаваме, кратко и ясно.

В: И все пак сме нужни един на друг и се допълваме или...?
О: Да, така е, но за мъжете невинаги тази нужда е любов.

В: Кога е любов?
О: Когато е любов, се разбира ясно и категорично – пояснения не са необходими.

След тези разговори имах усещането, че съм катерила стръмен наклон, бях запъхтяна и дори се запитах: „За какво ми трябваше...?!“, но си признавам, че ми хареса гледката от тяхната позиция, беше приятно да „обуя техните обувки“ – доста по-голям номер от моя, неудобни, но толкова старателно обгрижвани.Дълбочината на мъжката душа е по-трудно доловима и крие тайни, които понякога ни се разкриват – в тишина, на тъмно и без да усещаме.

И знаете ли, мъжката емоционалност е красива. Когато наистина обичат, тяхната любов напомня за двойка неразделни папагали. Може би точно заради това много мъже ревностно пазят чувствата си неопитомени, недоразказани и далеч от клетки.

Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.

Теди е експериментаторка. Предимно със себе си и със собствената си гледна точка и разбирания, родена е в София, но приемаща себе си като момиче от Европа. Обича да пътува, да „сменя пейзажа“, да общува или просто да си върви по улицата с музика в ушите. Вярва, че всяка грешка е опит, всеки ден е училище, че носим щастието в себе си, понякога сами сме най-големите си врагове, и че кога...