Винаги ми се е искало да познавам по-добре мъжете, с които общувам, да премина през техния щит на самодоволство и физическа първична сила, да видя „лицето“ на душевността им, да разбера защо голяма част от тях са готови съзнателно да жертват топлотата на щастието в името на студения блясък на репутацията си.
Всеки път, когато съм опитвала да разместя дебелите летви на рациото им, за да погледна отвъд, съм се сблъсквала със силна самоотбрана и самозащита – сякаш дори намекът, че чувствата им могат да останат голи, ги паникьосва и те моментално заемат отбранителна позиция. Мъжете нямат проблем с физическата голота, но когато поискаме от тях душевно разсъбличане, сами заключват девствения си пояс и започват мълчалива „битка на титаните“ за своята неприкосновеност.
Истината е, че в момента, в който успях да надвия иронията и да задам въпросите си (без да застраша личната им територия), на някои мъже им стана интересно и се съгласиха да открехнат скритите чекмеджета на душите си, да избършат прахта и да споделят с мен някои свои истини. Обещах да е тайна и така ще бъде, затова – не казвайте на никого!
В: Кой си ти, самоопредели се!
О: Умен, интелигентен, симпатичен, добър слушател, добър любовник, много съм готин (смях)...
В: Добре, отново: кой си ти?
О: Всъщност аз съм мъж, който иска да остане безсмъртен. Схващаш ли? Искам да оставя следа, да се докажа, да получа признание, да бъда герой – в професията си и в това, което ме вълнува, сред враговете и приятелите ми, в мислите и спомените на жените. Искам да съм някой.
В: А кой не си?
О: Не съм добър човек, нито съм лош човек. „Доброто“ и „лошото“ са просто социални концепции. Аз имам принципи и ценности, които следвам. Наранявал съм, наранявали са ме, но не е нищо лично, просто е „част от играта“. Ти ще го наречеш „уроци“. Аз съм егоист, повечето мъже сме такива по природа. Не виждам драма в това и не разбирам защо жените преигравате с тези неща. И ние се сдухваме на моменти, но не ревем с глас пред целия свят.
В: Какво можеш?
О: Мога да забравям, но мога и да помня. Въпрос на личен избор.
В: Бъди по-конкретен!
О: Нали не искаш да ти обяснявам, че мога да готвя и да вдигна 100 от лежанка?! Казвам ти, помня нещата, които искам, и забравям всичко останало. Не ми е нужен излишен мисловен багаж. Имам спомени, които обичам, имам и фантазии (доста от тях са сексуални, признавам). Кошмарите ги оставям на хорър феновете.
В: Какво не можеш?
О: Да бъда искрен непрекъснато – понякога лъжа. Не мога и да съм романтичен постоянно. Романтиката е свързана със сексуална възбуда, тя е за да се засили удоволствието на жената. Честно казано, на мен запалени свещи в къщата не ми въздействат по никакъв начин.
В: От какво се страхуваш?
О: От нищо, и това е плашещо.
В: Глупости. Отговори, моля!
О: (смях) Страхувам се да не надживея хората, които обичам. Това ме ужасява всъщност.
В: А от какво не се страхуваш?
О: От смъртта като нещо, което е даденост – както факта, че в момента дишаме.
В: Какво искаш?
О: Казах ти – да се обезсмъртя по някакъв начин. Дали чрез децата си, дали чрез делата си.
В: Какво не искаш?
О: Всъщност не искам да губя независимостта си или усещането, че съм независим – преди всичко финансово. Не искам да се отегчавам, не искам да ми е скучно. Стига ли?
В: Продължи изречението „Аз разбирам, че...“
О: ... че „всичко“ може да бъде „нищо“ и че „нищо“ може да е „всичко“. Въпрос на тълкуване, на момент, на избор, на човек.
В: На човек до теб?
О: На човека до теб или на човека в теб. Всеки избира как да бъде. Може и двете.
В: „Аз не разбирам...“
О: Не разбирам жените. Наистина не ви разбирам. Вие сте прекрасни, но играете някакви роли, които в повечето случаи са излишни. Твърдите, че усещате нещата, че имате интуиция, а често не виждате по-далеч от собствения си нос. „Слепи“ сте за очевидни неща.
В: Вие също, не мислиш ли?
О: Да, вероятно, но поне не анализираме толкова. Както ти сега – защо го правиш? Различни сме мъжете и жените. Вие искате да раждате и да се грижите, ние – да завладяваме и да побеждаваме, кратко и ясно.
В: И все пак сме нужни един на друг и се допълваме или...?
О: Да, така е, но за мъжете невинаги тази нужда е любов.
В: Кога е любов?
О: Когато е любов, се разбира ясно и категорично – пояснения не са необходими.
След тези разговори имах усещането, че съм катерила стръмен наклон, бях запъхтяна и дори се запитах: „За какво ми трябваше...?!“. Но си признавам, че ми хареса гледката от тяхната позиция, беше приятно да „обуя техните обувки“ – доста по-голям номер от моя, неудобни, но толкова старателно обгрижвани.
Дълбочината на мъжката душа е по-трудно доловима и крие тайни, които понякога ни се разкриват – в тишина, на тъмно и без да усещаме. И знаете ли, мъжката емоционалност е красива. Когато наистина обичат, тяхната любов напомня за двойка неразделни папагали. Може би точно заради това много мъже ревностно пазят чувствата си неопитомени, недоразказани и далеч от клетки.
