Напоследък имам чувството, че животът ми потегля в правилната посока. Гледам стегнато само напред и съм много добре. Не се оплаквам от това и онова; храня, разбира се, някои илюзии, но като цяло всичко ми изглежда нормално за това “време на криза”. Слагам кавичките, защото в моите 40 години 25 са белязани с някаква форма на нямане или невъзможности – общо взето съм приела, че животът е един постоянен зор и така ще е, само да сме здрави.[[more]]Как обаче попаднах в капана? Съвсем дежурно казах пред един мой познат на улицата, че нещата биха могли да вървят и по-добре – и на него му блеснаха очите! В следващите пет минути цялото ми същество, живот, душевен мир, сигурност беше смазано до степен, че буквално забравих коя съм, в каква посока вървя, и къде отивам изобщо. Съвсем дружески този човек ми обясни, че това, че работя по 9 часа на ден никак не е достатъчно, че трябва да ръфам живо месо от конкуренцията и че в крайна сметка съм обречена на провал, както е провален целият останал свят всъщност, включително и той самият, който... Нататък историята му ми е малко в мъгла.
Потънах. Не чувах. Забравих живота. Забравих да дишам. Разбрах единствено, че “не съм” и че “не мога”. Че нищо хубаво не ме чака. Отникъде.
Дори не помня как се разделихме – вероятно с усмивки и обещание да се чуем.
Не мисля, че е “отровен човек”, много е симпатичен даже. Вероятно такова е разбирането му да бъде полезен. Да ми покаже цялата безнадеждност на моето и световното съществувание, да ме събуди вероятно някак си. Мисля, че сама съм си виновна! Не трябваше да му подавам!
Не знам как, но се озовах в първата книжарница. Мисля, че имах идея да си купя една от “онези” книжки, нали знаете... позитивната психология. Обаче вместо това си купих един тефтер. И една химикалка. Седнах в най-близкото кафене и написах десет неща. По точки. Да си ги гледам и да си ги повтарям.
Няма:
1. Няма никога вече да се оплаквам дежурно на никого.
2. Няма да влизам в никакви драми чрез обсъждания и клюкарствания за мен или за други хора.
3. Няма да позволя други хора да ми казват какво трябва да се случва в моя живот.
4. Няма да позволя на никого да ми внушава, че не съм достатъчно добра.
5. Няма да съм толкова лесна плячка.
Ще:
1. Ще се тревожа по-малко.
2. Ще се смея повече.
3. Ще избирам с кого да контактувам.
4. Ще вярвам в себе си.
5. Ще бъда щастлива.
... а сега да повторя...
1. Няма никога вече да се оплаквам дежурно на никого.
2. Няма да влизам в никакви драми...
