Филми и книги ни възпитават от малки, че любовта е като магия, която те връхлита изневиделица и се настанява в живота ти, за да остане завинаги. Дори и да има препятствия, героите винаги ги преодоляват и накрая всички заживяват щастливо. След това порастваш, истинските връзки и взаимоотношения започват да ти се случват и разбираш, че някой много сериозно си е поиграл с младата ти и неопитна психика.
Разбираш, че любовта не е идеална, не ти пада от небето, невинаги завършва с хепиенд, а дори понякога ти коства много, за да я изживееш, за да я преживееш и да се поучиш от нея.
Разбираш, че любовта всъщност не е случка и моментна емоция, не е розова и сладникава, не е покрита с вълшебен прашец.
Не ти чете мислите, не ти носи закуска в леглото, не те гони през девет планини в десета, за да те "спечели", и не застава пред всичко и всички, за да "победи".
Любовта се оказва една абсолютна химера, пречупена през множество призми и преливаща от нюанс в нюанс.
Малко по малко се научаваш, че както всичко друго, и тя не е лесна и че за да обичаш истински, не ти трябва едно сърце и една роза, а една торба... смелост.
Смелост да се изправиш пред страховете, които всеки от нас носи, да преодолееш травмите, болките и несигурностите, които по една или друга причина всички ние придобиваме през живота си. Смелост да защитиш и отстоиш избора си, смелост да проявиш търпение и постоянство дори когато нещата не са "приказка". Смелост да не те е страх да повярваш.
Защото страхът е едно от най-силните чувства, противник на смелостта. Когато ни обземе, всичко в нас се сковава физически и психически. Когато се почувстваме заплашени и уязвими, това е емоцията, която ни обзема.
Какво ще направиш, ако ти се случи? Ще се затвориш в себе си или въпреки всичко ще проявиш смелост и ще го пребориш? Ще излезеш от комфортната си зона и може би ще победиш?
Думите са едно, а в реалността?
Живеем във време, в което можем да си позволим лукса да мислим за себе си, да разсъждаваме върху емоциите си, да следваме мечтите си, да бъдем такива, каквито искаме, да "потъпкваме" нормите в името на щастието си, да последваме сърцето си и да търсим, докато не намерим. Имаме избор, имаме свобода. А не ни ли правят всички тези неща понякога по-трудни за обичане, по-объркани и по-несигурни? По-малко смели.
Комфортът се настанява, както и спокойствието, че ако не се получи този път в любовта, ще се получи следващия. Ако не този, ще е другият партньор. Ако нещо ни е твърде трудно, спираме да го правим, отказваме се и се насочваме към следващото и така до безкрай. Без да рискуваме, без да се борим, без да осъзнаваме, че за всяко хубаво и истинско нещо в този свят се заплаща с упоритост и постоянство. Дори и любовта. Тя най-вече.
Защото е ценна, защото е необходима, защото ни кара да бъдем живи. Осмисля ни, окрилява ни и ни допълва. Тогава колко ни коства да бъдем силни, да бъдем смели и да не се отказваме пред всяко препятствие? Кое ни отказва да се доверим, да споделим страховете си и да бъдем уязвими, защото любовта е именно това – да премахнеш всички защитни стени, една по една, докато не останеш само по голата си душа?
Но за това се изисква едно – смелост. А вие имате ли я?
