Любов и други бедствия

Неделният книжен клуб

Едната е щастливо омъжена и вярва, че мъжете са по-добрата половина на човечеството…, другата обича всякакви животни и се умилява на големите грозни песове по улицата..., третата е сама за себе си и без причина ни купува малки мили подаръци… Всички имаме такива приятелки. С моите сме заедно от милион години и всяка неделя се събираме на чай и книги - нашият bookclub. Сядаме на някое спокойно място, пием чай и си разменяме книгите и списанията, които всяка е купила и прочела през седмицата. И това са най-любимите ми моменти от всеки уикенд, които чакам с нетърпение и никога не бих пропуснала,

Едната е щастливо омъжена и вярва, че мъжете са по-добрата половина на човечеството…, другата обича всякакви животни и се умилява на големите грозни песове по улицата..., третата е сама за себе си и без причина ни купува малки мили подаръци… Всички имаме такива приятелки. С моите сме заедно от милион години и всяка неделя се събираме на чай и книги - нашият bookclub. Сядаме на някое спокойно място, пием чай и си разменяме книгите и списанията, които всяка е купила и прочела през седмицата. И това са най-любимите ми моменти от всеки уикенд, които чакам с нетърпение и никога не бих пропуснала, независимо колко трудна и изморителна е била седмицата. Да, вярно е онова клише, че човек винаги разчита на приятелките си в лошите моменти, но не е ли по-важно, че с тях създаваме и преживяваме толкова прекрасни моменти? Да сме щастливи заедно е онова, което ни свързва най-силно. Да споделяме щури идеи и да се кикотим без прекъсване, да преглеждаме новите книги и да решаваме коя какво да купи, да си разменяме списания и да обсъждаме трендовете, да ходим по магазините и на театър – винаги на първия ред, за да можем да виждаме добре. Всяка от нас допринася с каквото може, така че винаги да има кой да купи билети за театър, да научи за новите магазини, да осигури покани за парти, да организира пътешествията или да носи голям куфар, за да събере новите ни обувки. Да спим всички в една стая, когато пътуваме и да споделяме пастата за зъби и аспирин против мускулна треска, след цял ден обикаляне по улиците. Да си откриваме нови местенца из София, които още никой не знае и да пробваме сладките им. Да гледаме наградите Оскар цяла нощ, директно от Лос Анжелис, да крещим всяка за своите фаворити и да осъмнем щастливи, със зачервени очи и пуканки из цялата стая – повече от десет години подред. Да помним имената на колежките на всяка една, да знаем кои са досадните и кои готините… Знам, че винаги има кой да ме изслуша, да ме разбере и след това да ме разсмее, а това си е повече от всяко утешение! Нямам търпение да дойде неделята…