ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Неподелените емоции

Неподелените емоции

Няма начин, думата „край“ в една връзка винаги носи тъга. Без значение дали истинският край е настъпил сега или днес констатираме събитието, случило се много, много отдавна, никой не обича да бъде губещ. А краят винаги е признак за нещо, което е протекло не-съвсем-добре и не-съвсем-точно. Но констатацията съвсем не е финалната фаза на безкрайния процес. След нея идва ред на деленето – на имуществото, движимо и недвижимо, живи и неживи попълнения на връзката ви. Разпределяне на чаши, чаршафи, електроуреди, животни и книги. Разговорите от типа „Аз купих това, ти вземи онова“ са просто неизбежни - всичко трябва да се дели. Дори емоциите, за които най-силно забравяме в този момент.

Тежи фактът, че не си успял.
Защото някъде между кашоните се крият спомените, мислите и общите мечти. Зарити между сгънатите тениски, които нося към новия си дом, се сгушват неосъществените планове и вярата, че всичко предстои. Разнасяйки багажа напред-назад, си давам сметка, че предметите са всъщност най-незначителната част на общото ни бъдене, продължило години и месеци и неслучило се накрая. И това тежи – фактът, че не си успял. По една или друга причина, по своя или по чужда вина – ти просто не си успял да случиш цялата магия на любовта. И всичко останало отива на заден план, мъкнейки със себе си купища дрехи и други предмети, които всъщност нямат значение, ти се прегърбваш от тъгата на опита. Този, в който си вложил всичките усилия и не си успял. Този, в който много, наистина много си вярвал и след който си затворил вратата разочарован.

Деленето е сложен процес, рядко преминаващ без кавги и гнусни спорове, затова този път не взех нищо общо. Събрах моя багаж и си тръгнах тихо, много по-тихо от обичайното, оставяйки всичко общо на мястото му. Но едно искам да поделим – нашето разочарование и тъга. Казват, че споделена мъка е половин мъка, а с теб бяхме приятели. Преди да се отрупаме с вещи и тишина, преди да забравим да си говорим и много преди думата „пари“ да стане най-важната част от ежедневието ни. Едно време… помниш ли го?