Любов и други бедствия

Неподелените емоции

Няма начин, думата „край“ в една връзка винаги носи тъга. Без значение дали истинският край е настъпил сега или днес констатираме събитието, случило се много, много отдавна, никой не обича да бъде губещ. А краят винаги е признак за нещо, което е протекло не-съвсем-добре и не-съвсем-точно. Но констатацията съвсем не е финалната фаза на безкрайния процес. След нея идва ред на деленето – на имуществото, движимо и недвижимо, живи и неживи попълнения на връзката ви. Разпределяне на чаши, чаршафи, електроуреди, животни и книги. Разговорите от типа „Аз купих това, ти вземи онова“ са просто любимия ми начин на комуникация, но няма начин, всичко трябва да се дели. Дори емоциите, за които най-силно забравяме в този момент.

Неподелените емоции

Няма начин, думата „край“ в една връзка винаги носи тъга. Без значение дали истинският край е настъпил сега или днес констатираме събитието, случило се много, много отдавна, никой не обича да бъде губещ. А краят винаги е признак за нещо, което е протекло не-съвсем-добре и не-съвсем-точно. Но констатацията съвсем не е финалната фаза на безкрайния процес. След нея идва ред на деленето – на имуществото, движимо и недвижимо, живи и неживи попълнения на връзката ви. Разпределяне на чаши, чаршафи, електроуреди, животни и книги. Разговорите от типа „Аз купих това, ти вземи онова“ са просто неизбежни - всичко трябва да се дели. Дори емоциите, за които най-силно забравяме в този момент.
[[quote:0]]Защото някъде между кашоните се крият спомените, мислите и общите мечти. Зарити между сгънатите тениски, които нося към новия си дом, се сгушват неосъществените планове и вярата, че всичко предстои. Разнасяйки багажа напред-назад, си давам сметка, че предметите са всъщност най-незначителната част на общото ни бъдене, продължило години и месеци и неслучило се накрая. И това тежи – фактът, че не си успял. По една или друга причина, по своя или по чужда вина – ти просто не си успял да случиш цялата магия на любовта. И всичко останало отива на заден план, мъкнейки със себе си купища дрехи и други предмети, които всъщност нямат значение, ти се прегърбваш от тъгата на опита. Този, в който си вложил всичките усилия и не си успял. Този, в който много, наистина много си вярвал и след който си затворил вратата разочарован.

[[more]]Деленето е сложен процес, рядко преминаващ без кавги и гнусни спорове, затова този път не взех нищо общо. Събрах моя багаж и си тръгнах тихо, много по-тихо от обичайното, оставяйки всичко общо на мястото му. Но едно искам да поделим – нашето разочарование и тъга. Казват, че споделена мъка е половин мъка, а с теб бяхме приятели. Преди да се отрупаме с вещи и тишина, преди да забравим да си говорим и много преди думата „пари“ да стане най-важната част от ежедневието ни. Едно време… помниш ли го?