Любов и други бедствия

Неща за казване, неща за мълчане

Точно 21,50 часът е. Точно в този час ми се струва, че трябва да кажа следното: има неща, които трябва да бъдат казани, има неща, които трябва да бъдат мълчани.

Неща за казване, неща за мълчане

Точно 21,50 часът е. Точно в този час ми се струва, че трябва да кажа следното: има неща, които трябва да бъдат казани, има неща, които трябва да бъдат мълчани.

Неща, които трябва да бъдат казани:

  • Неща, които ни лекуват – т. е. трудни думи, след които постигаме по-добър вътрешен баланс. Чрез изричането ние ги пускаме да вървят извън нас, преставаме да се идентифицираме с тях, освобождаваме ги от себе си и се освобождаваме от тях. След това вече ставаме сякаш други хора, все едно сме излекували нещо в себе си и около себе си. Все едно сме пуснали сноп с балони към небето и подскачаме като малки радостни деца.
  • Неща, които лекуват и подкрепят околните. Това са думи на кураж, на благодарност, на загриженост, на приятелство, на внимание и симпатия, на радост, любов и обич. Думи, които добре знаем, които често стискаме скъпернически, те са с огромна съзидателна сила.
  • Неща, които преминават през нас, все едно сме посредници. Неизвестно как се докосваме до някакви вселенски мъдрости или житейски тънкости, които успяваме просто да предадем по един или друг начин. Това сякаш са преживявания на фино ниво – чужди вибрации, които влизат в резонанс с някакви собствени наши вибрации и се получава мъдрост, стихотворение, есе, философски опус, неочакван разговор с приятели или просто някакво късче текст, наречено както и да е. Тези неща, освен казвани, трябва да бъдат записвани.
  • Неща, които са като луковици в градина. Тия неща не може да се каже кои са точно, но това са думи, които влияят особено на децата ни, но и на порасналите ни близки, и тяхното действие може да се изрази по-късно в живота им, т. е. посаждаме ги сега и те растат в други форми впоследствие.
  • Енергизиращи, пинг-понг думи – те са една тонизираща тренировка, изречени са с добри намерения и са добра гимнастика за ума и сетивата. Това са типичните духовити реплики между приятели.

[[quote:0]]А има и неща, които трябва да бъдат мълчани, не потискани, просто мълчани. Слагам настрана негативните думи, обиди, неразбории. По-скоро си мисля за щастливите неща, които трябва да бъдат оставени в мълчание.

  • Нещо подобно на слънчеви мигове в студен ден. Да говориш за тях, дори да се опиташ да изразиш по най-красив начин насладата от тях, няма никакъв смисъл. Най-доброто е да затвориш очи и да дишаш.
  • Нещо подобно на блажени мигове на диванчето в чиста подредена къща, когато си много, ама много уморен. Не обясняваш нищо, просто се отпускаш и това е.
  • Нещо подобно на онзи миг, когато си постигнал нещо голямо. Как сега ще вземеш да го изразяваш с думи? Просто оставяш триумфа да премине през теб в мълчание, за да го попиеш самият ти по-добре.
  • Нещо подобно на превъзходна манджа, която как ще разкажеш? Най-много да измучиш едно възторжено междуметие и да примляскаш в щастлива премала.

[[more]]Поставих много тирета, а сега – точка.

Казах много неща, а сега млъквам. Оставам в пълно мълчание за прясно приготвената паста с малко масло, чесън и магданоз, която хапнах за вечеря.

Ето наистина, не е ли показателно? Хората преминават, а думите им остават. А когато не са изказани, друг ги изказва.

 

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.