Любов и други бедствия

Неща

Аз имам много неща. В смисъл, че притежавам много на брой веществени неща.

Неща

Аз имам много неща. В смисъл, че притежавам много на брой веществени неща. На пръв поглед от това твърдение могат да се направят всякакви изводи:

Аз съм вещоман;
Аз съм прахосница;
Аз съм романтична колекционерка.

Понеже съм самокритична, ще кажа, че първото и последното са далече от истината, но това по средата е възможно да има много общо с нея.

Отне ми известно време и неизвестен брой сутрини, за да разбера, че "няма какво да облека" само защото имам твърде много какво да облека. Твърде многото неща сами по себе си нямаше да бъдат такъв проблем, ако не пораждаха възможността за комбинации. Тогава става нещо като генериране на случайни кодове, в които се губиш. Мисля, че схемата щеше да е далеч по-лесна, ако имам 5 рокли – по една за всеки ден от седмицата. Следващата седмица – 5 поли, после 5 панталона и т.н. и т.н. [[quote:0]] Но към всичко това се добавят шалове и фишута, пръстени, гривни, часовници; после жилетка или пуловер; пък риза или блуза; чанти, обувки, шапки, ръкавици...

В резултат (поне при мен) се получават няколко устойчиви комбинации-фаворити за сезона. Всичко останало стои по рафтовете и закачалките, за да ми напомня колко безсмислено съм си похарчила парите.

На всеки 2 години правя гардеробно почистване и с изненада проследявам колко много на брой торби излизат от вкъщи.

За първи път се замислих за това колко трудно е да имаш много възможности за избор, когато преди 14 години в Америка се опитах да си поръчам един най-обикновен сандвич. Но такова нещо като "най-обикновен" в страната на неограничените възможности не съществува. Заваляха въпроси за хляба (бял или черен, или със семки, или с коричка, или без коричка, в правоъгълна форма ли го предпочитам или в кръгла!), после въпроси за бекона (препечен, ако да – колко, нарязан на малки правоъгълници или на цели ленти), после марулята (трябваше да я идентифицирам по цвят, вид, плътност). Всъщност пред очите на глада всички тези възможности нямаха никакво значение.

Миналата седмица пак се замислих по повод на нещата, когато публикувах във Фейсбук една снимка и тя беше харесана от, да кажем, 57 от общо триста и малко мои приятели. И така, преди съвсем малко на брой години, снимките се снимаха, вадеха и подреждаха в семейния ни албум, без да минават този съвременен like/share тест. В началото не следях статистиката на снимката, но след 30-ия like проверявах час по час как се движат "акциите". Ето тези неща също ме натоварват в определена степен. [[more]] Създавам си някакви саморегулаторни механизми, така че изборът ми да се свежда до нещо бързо и лесно. Например в процеса на покупките, първо започнах да чакам намеленията (така че, ако нещото е за мен – то ще е там и след пиковия си сезон за продажба), също така много усилено търся вече съществуващи еквиваленти в настоящия ми гардероб. И при най-малка прилика се отказвам от новата покупка. По време на пътувания от години практикувам носенето на unisex (в смисъл на универсален за всяка дреха) аксесоар – едни обеци, един часовник и един чифт слънчеви очила и отпрашвам по широкия свят.

В такива моменти осъзнавам, оценявам и се възползвам максимално от свободата. Невероятно е колко много свободно дисково пространство се отваря в съзнанието ми само защото ги няма нещата.