ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Невена Коканова и Раде Маркович - една споделена, но невъзможна любов

Невена Коканова и Раде Маркович - една споделена, но невъзможна любов

"Крадецът на праскови"

Съществуват филми и книги, от чиято сладост и сила имаме нужда, за да стане животът ни като изпран – чист и подсладен. От тях неминуемо повдигаме брадичка, а душата ни се устремява право нагоре. Подобно чувство  винаги ни създава „Крадецът на праскови“. Химичната реакция, която провокира филмът, е съвсем естествено продължение на любовта между Иво и Лиза, която плавно преминава между актьорите в живота.

Първата им среща бяга от клишето. Невена Коканова и Раде пътуват в една кола към снимачната площадка. Раде е до шофьора отпред, а Невена се кара с директора на продукцията междувременно. Когато си говорят по-късно за първата си среща, Невена си признава, че през ума й е минала мисълта: „Какъв ли ще е този?“ .

По това време Раде Маркович  е женен за една от най-известните сръбски актриси – Оливера Маркович. Коканова пък е омъжена за Любомир Шарланджиев. Затова и актрисата се държи хладно към него, той също. Постепенно между тях се появява онова познато чувство, което има навика да кара сърцето да се присвива и живота да спира за момент, за да се замисли за себе си – любовта. А най-голямата клопка на любовта е, че гледа хората в очите – и то с мъжка прямота, без право на отмяна. Така отношенията им се прехвърлят от професионалната към емоционалната плоскост. 

Назрява моментът на признанието на нещо, което и двамата знаят, но не са позволили да изкристализира в реалността. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликата: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“ – нещо сякаш се преобръща и една особена топлина се разлива по жилите на всички наоколо. Двамата постигат най-същественото – правят ни съучастници в техния микросвят, подтикват ни да чувстваме вместо тях. Такава химична реакция, която се предава на всички наоколо, не се среща често. 

Макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена, те не престават да се обичат. По-късно „Крадецът на праскови“ представя страната ни на фестивала във Венеция. Това е и техният миг на затишие, на височина, от която изхвръква сърцето. Скриват любовта си в шепите си и започват да поддържат своята истина, която макар и неприемлива за света.

Има още...

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.