ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Никол Кидман и Кийт Ърбан: Любовта, която спасява

Никол Кидман и Кийт Ърбан: Любовта, която спасява

Снимки: Jeff Kravitz/ACMA2018/FilmMagic for ACM, Instagram, Pinterest

Преди Никол Кидман Кийт се носел на вълните на славата и по-скоро на опиянението, което идва от нея, с всички стимуланти, които светът на известността крие в съблекалните и пътуващите из цяла Америка автобуси с музиканти. А няколко месеца след като сключили брак, постъпил в клиника за зависимости. „Трябваше да реша по кой път да поема, завинаги. И преди това съм бил на кръстопът, но винаги избирах грешния.“

Преди време Опра Уинфри го пита в предаването си какво е било различното този път. „Любовта“, откровено заявява Кийт. Любовта, която носи името Никол.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Keith Urban (@keithurban) on

Любовта, която винаги е била липсващото парче от пъзела на живота му. „Връщайки се назад във времето, осъзнавам как Никол ми отвори очите за много неща“, споделя Кийт. И няма да забрави моментът, в който стояли на една пейка в парка и той простичко я попитал: „Как е сърцето ти?“. Той не знаел защо задава този въпрос, нито знаел какъв отговор да очаква. „Отворено е“, чул думите й тогава и се запитал дали неговото е отворено. „Осъзнах, че никога не съм обичал, че досега не бях срещал правилния човек, че аз не бях правилният човек. Не се впусках по този път, защото ме беше страх“, признава Ърбан. Поне докато не среща Никол Кидман.

„Той беше пълната й противоположност. Бяха като две страни на една монета. Когато чух, че ще се мести при него в Нашвил, си казах – ето това ще бъде предизвикателство за нея. И тя го направи. Нещо повече, не съм я виждал по-щастлива“, споделя режисьорът Баз Лурман.

“Когато се запознах с Кийт, бях в търсене на баланс. Кийт можеше да ми го предложи. Да отида в Нашвил беше точно обратното на живота ми в аквариум със златна рибка, в който всеки ме наблюдаваше. Просто исках да изчезна, да се скрия и аз го направих“, разказва самата актриса.

„Най-важното нещо е да имам някого до мен, с когото мога да „играя”. Това е моето определение за една добра връзка“, категорична е Кидман. Да споделят времето си заедно като плуват в морето, да се наслаждават на храната, да гледат добри филми, да говорят за политика или просто да говорят, като пренебрегват големите шумни и бляскави партита за сметка на домашния уют с децата си.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Nicole Kidman (@nicolekidman) on

„Тя е тази, която винаги съм съм търсел, за която съм се подготвял във времето“, категоричен е от своя страна Кийт. Това е жената, която се изправя срещу всичките му демони, рискува всичко и му показва колко силна, всеопрощаваща и пречистваща може да бъде любовта.

„Не знаех нищо за любовта, не знаех нищо за брака, не знаех нищо за саможертвата, не знаех как да се грижа за жена. Нищо. Нямах никакви връзки“. Но това е Кийт преди Никол. Преди двете им дъщери – Съндей и Фейт. Новият Кийт е готов да измине половин Америка и да държи здраво ръката на съпругата си, а тя е готова да захвърли бляскавата си рокля, да облече удобния домашен пуловер и да се сгуши в прегръдките на любимия си мъж.

Каква е тайна им? „Най-ценното нещо, което нашият свещеник ни каза, беше: „Винаги се целувайте за „Здравей“ и винаги за „Довиждане“. Това ни прави още по-свързани", споделя Никол. Семпло и истинско. Като любовта им.

 

Дженифър Лопес и Алекс Родригес: Втори шанс

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...