Негово дете, което все пак вижда бял свят, е една смела малка стихосбирка, която излиза въпреки че нито едно българско издателство не я подкрепа. Бойка Вапцарова е човекът, който най-много вярва в таланта на поета. Затова и не спира да го окуражава и да му вдъхва самоувереност. Тя тегли кредит, с който спонсорира издаването на „Моторни песни“. Стихосбирката излиза в тираж от 1000 екземпляра, подписана с името Никола Йонков. Поетът изпраща по една бройка на близки, писатели и на критиката.

Книгата преминава без особен отзвук. Три години след смъртта на Вапцаров и пет от издаването й, стихосбирката е преиздадена и оценена по достойнство, за да остане за дълго в българската литература.

Вапцаров често е прекарвал време зад решетките в София. Вечерта на 4 март полицията за пореден път отива в дома му на ул. „Ангел Кънчев“ 37, Бойка е поставена в полето на притеснението, но се надява съпругът й да се завърне. Никола Вапцаров никога не се завръща вкъщи. Осъден е и разстрелян на 23-ти юли същата година.

В последните минути от живота посвещава на Бойка едно от най-възвишените любовни стихотворения: „На жена ми”. Любовта им обича тишината и съумява да се запази дълго. С днешна дата силната обич между двамата има на какво да ни научи. Чудноватото въздействие на любовта има силата да събаря всички препятствия по пътя си и да вдъхва на света нова воля за живот.

Невена Коканова и Раде Маркович - една споделена, но невъзможна любов