Някой беше казал, че има щастлива гузност в това да обичаш. Доказателство за това са Никола Вапцаров и Бойка Трапезникова. Двамата се срещат през 1932 г. в ресторанта на фабриката на Българската горска индустрия в с. Кочериново, като между тях има ярък контраст. Бойка е дъщеря на екзархийски учител, завършва гимназия, а по-късно записва математика в Софийския университет. Той е възпитаник на Морското машинно училище във Варна, а тогава е огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново. Любовта обаче има силата да разнася с лекота облака на принуденост и да превръща всяко житейско различие в прах във вятъра.
По това време Вапцаров е 23-годишен. Възторженият младеж е впечатлен от Бойка от пръв поглед и след този ден започва да ѝ пише писма. А както добре знаем, в писмата човек е най-искрен. Нито разумът, който Бойка притежава, нито дълбоките й познания, могат да й попречат да се влюби. И двамата изпитват онова познато чувство, което кара сърцето да тръпне от щастие в гърдите. Пъргавият ум на Вапцаров е завладян от чувства, които стават все по-пламенни. Топлата енергия на младостта се разлюлява във вените им. Две години по-късно решават да направят това, което са си наумили – женят се напук на представите на заможните родители на Бойка.
Вапцаров е повишен в длъжност механик, но след авария през 1936 г. го уволняват от службата. Двамата влюбени се местят в София, където едва свързват двата края. Поетът дълго търси постоянна работа. Късметът се усмихва на Бойка и математиката, която е учила й помага да стане банков чиновник. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев”. Животът им е изключително скромен – домът им се състои от най-необходимото: бюфет, маса и няколко стари стола.
Бойка винаги се облича в бяло. Протърканият й костюм устоява на времето така, както любовта й към Вапцаров. От там идва и нежното обръщение на поета към нея - „бяла врана“. Той пък е известен сред кръга на познати и приятели като „Кольо техника“ и „Кольо писалката“, защото често носи гаечен ключ или писалка в джоба си. Съдбата си знае работата. Бойка е била и в бъдеще е щяла да бъде спасение и опора в нелекия живот на поета. Мощна подкрепа в името на идеалистичната му представа за света.
Подобно на много негови талантливи събратя, Вапцаров не е бил оценен по достойнство от съвременниците си. Времето, в което живее, става „тясно“ за идеите и разбиранията на твореца. Изчистеният език, с който се служи, погрешно е бъркан с липса на талант. Вапцаров обаче се усмихва като дете-мъдрец на времето си и му прощава наум.
Първото дете на семейство Вапцарови носи името на бащата на Никола – Йонко. Жестокото стечение на обстоятелствата обаче определя то да почине малко след това. Двойката губи и второто си дете.
Продължава на другата страница...
Михаела Грънчарова
Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.
;void(0);){kind=link}
