ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Нямам време!" Или?

"Нямам време!" Или?

"Знам какво ми носи удоволствие, от какво имам нужда, но просто нямам достатъчно…"

Най-честият отговор на въпроса "Защо не правя по-често нещата, които обичам? Защо не си позволявам повече удоволствие в живота?" е "Просто нямам достатъчно време". Липсата на време е един от най-честите аргументи защо не живеем живота си удоволствено. Времето сякаш е едно от най-недостатъчните неща напоследък.

"Нямам време сега да отида да се разходя в парка, защото трябва да взимам децата, нямам време да отида на спорт, защото трябва да завърша проекта в офиса, нямам време да медитирам, защото трябва да направя закуска за семейството..."

За себе си открих, че използвам камарата задължения и отговорности, които имам, за да се скрия зад тях и да оправдая защо всъщност не се задвижвам към нещата, които искам.
Повярвайте ми, и аз го живея това! Всеки ден в главата ми се появява мисълта как нямам време и как трябва да избирам. Да избера между това, което трябва да направя, и това, от което аз имам нужда. Много често това са доста разнопосочни дейности. Подозирам какво си мислите – "Ама ние сме възрастни хора и имаме своите отговорности. Не можем просто да ги зарежем и да започнем да правим каквото си искаме". Безспорно! Но за себе си открих, че използвам камарата задължения и отговорности, които имам, за да се скрия зад тях и да оправдая защо всъщност не се задвижвам към нещата, които искам.

В днешно време да "нямаш време" е признак, че си деен, отговорен човек. Чувала съм се как казвам на някой познат, който, ако слуша внимателно, ще долови недобре прикритата гордост в думите ми: "Много съм заета, нямам никакво време". Нямам време, но време за какво?

Преди време направих това упражнение и много ми помогна да стана по-честна със себе си. Предлагам го и на вас.

Приоритети са не онези неща, които твърдим, че са ни важни, а тези, на които реално посвещаваме времето си.
Напишете списък с всички онези неща, за които нямате време. Започнете всяко едно изречение с думите "Искам, но нямам време да…".

Нямам време да отида на спорт, нямам време да се видя с някого, нямам време да прочета онази книга, нямам време да започна да си правя фреш сутрин, няма време да… Със сигурност не можем да имаме време за това, което ни се иска да случим в един ден, а и за онова, което все пак е част от отговорностите, които сме поели. Но всичко е въпрос на приоритети и приоритизиране. На това да имаш ясно съзнание кои са важните за теб неща. Какво искаш? На какво искаш да посветиш времето си? Кое за теб е приоритет? Защото истината е, че не намираме време за нещата, които всъщност не са ни приоритет.

А сега напишете всяко едно от горните изречения по малко по-различен начин. Преобразувайте ги, започвайки с думите "Искам, но всъщност не ми е приоритет да…".

Искам, но не ми е приоритет да ходя на спорт, да се видя с този човек, да прочета тази книга, да пия фреш сутрин, да медитирам…. и т.н. и т.н. във вашия списък. Защото приоритети са не онези неща, които твърдим, че са ни важни, а тези, на които реално посвещаваме времето си. Вероятно, поне с мен беше така, правенето на този списък няма да ви е лесно и приятно. Сигурно дори ще ми се ядосате, че го предлагам. Някои от вас ще си кажат колко безсмислена е цялата тази работа. Как при вас нещата не са такива, не са толкова прости, много по-сложно е. Повярвайте ми, същите неща минават и през моята глава. Но в един момент осъзнах, че всъщност е просто. Сложното е съпротивата ми да бъда докрай честна със себе си и да си призная неща, които не ми харесват и не ми се иска да са така.

Когато направих това упражнение за първи път, се натъжих. Защото си дадох сметка, че сред нещата, за които не намирам време, които си обещавам, че ще направя "после", "тогава, когато", "някой ден", са именно онези дейности от списъка на удоволствието ми. Това са нещата, които знам, че хранят душата ми, дават ми радост, усещане, че съм жива тук и сега. И те изглежда не са ми важни. Сякаш аз не съм си важна. Сякаш аз не съм си приоритет. А искам и твърдя обратното!

И с малки стъпки започнах да разтеглям времето така, че да има повече място за мен и това, което ми носи удоволствие. И се оказа, че време всъщност има…

 

Деница е като босо хлапе с раничка на гърба, поело по една криволичеща пътечка навътре към себе си. Пътеката е доста непроходима на места - обрасла в храсталаци от обществени норми и чужди очаквания, с бодливи, трънливи истории от детството, дерета, пълни със страхове и неизказани думи. Понякога й се струва, че е намерила вярната пътека и крачи уверено, след това се случва да падне мъгла и да се почувства изгубена. Но колкото и да е трудно и болезнено, тя знае, че това е нейният личен път към собственото й осъзнаване. Държи душата си отворена, за да вижда красивите гледки, да  се наслаждава на хармонията, да усеща дъжда. А в раничката си носи своята любов, няколко хапки оптимизъм и глътка вдъхновение.

Деница е и майка. И именно синът й е причината тя да тръгне на пътешествие из дебрите на душата си. Защото вярва, че, за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат такива. Посветила е част от сърцето и времето си на каузата за родителските кооперативи и демократичното образование.

Деница още е автор на детска книга, обича танца и учи психотелесна психотерапия. С всичко за и от нея можете да се запознаете в Потока.

Деница е създател на Потока – пространство за творчество, танц и вдъхновение. Работи като неорайхиански аналитичен психотерапевт под супервизия и се занимава с  танцова терапия. Вярва, че всеки човек е творец и затова създава и програмата “Аз творя Живота си” Деница е и майка. Вярва, че за да порасне едно дете свободно и щастливо, родителите му също трябва да бъдат таки...