ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Обичаме да я планираме любовта, а тя все непланирано се появява

Обичаме да я планираме любовта, а тя все непланирано се появява

Сега обаче „Нотинг хил“ по софийски ми се случваше. Очаквано неочаквано. И пулсът се ускори, и сърцето подскочи, и усмивката ми затанцува. Този един миг на случване продължи и след като му казах „чао“ и поех в своята посока. Вървях и се усмихвах. Вървях, а усещах как тялото е готово да танцува. Танцуваха и спомените в главата ми и ме връщаха там, където последно се видяхме. Когато усещах дъха му по кожата си, усмивката му отразена в моята, погледа му, бягащ от моя.

Толкова хубаво беше и толкова много ме беше страх да не се изгубя в тях, в този поглед и в тази усмивка, да не я срещна любовта, че ги изтрих тези спомени. С една гумичка, която минаваше през тях и нахално триеше. И докосването, и усмивката, и погледа. Не може така непланирано да идва любовта. Не може.

Само че София е малка, а ъглите сякаш са още по-малко. Продължавам да ги избягвам и продължавам да го срещам. Очаквано неочаквано. Продължавам да гледам „Нотинг хил“ и да бягам от собствения си филм. Толкова по-лесно е да се губя в усмивката на Джулия Робъртс и да трия спомените си, за да пазя чужди. Докато не го срещнах отново. Непланирано. И толкова много исках да му кажа: „Хайде да спрем да си правим планове, искаш ли?“. На любовта да й го кажа. Да спра да я планирам. Да не бягам. А да обичам. Просто да обичам.

 

Един ден сърцето просто си дойде на мястото

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...