Обичам Мандела, Цветко Цанковски, Николай Стайков, Аун Сан Су Чи, Джулиан Асандж, Левски, Ганди, Нели Радева, Джон Ленън, отец Иван и много други известни и неизвестни земни ангели. Всички те не са продукт на обстоятелства и контекст, а обстоятелствата стават продукт на тях и техните дела.
Те са също като децата, картините, компютъра и приятелите ми. Мисля и говоря за тях, държа ги на една ръка разстояние. Някои от тях имат спорни ангелските качества, но това ме радва – мога да ги пипам и да виждам себе си в тях. Приятно ми е например да знам, че Мандела е обичал да флиртува и искам да разбера дали Нели Радева има свободно време и какво прави тогава.
Бях в Мянмар (бивша Бирма) миналия месец и всеки местен говореше за Аун, която 20 години изкарва под домашен арест в столицата Янгон, докато двете и деца и съпруг живеят във Великобритания. Мянмар е държава, която половин век е британска колония, след което половин век е диктатура. Аун Сан Су Чи е вдъхновението, интелекта и сърцето на Мянмар в процеса на демократизация.[[quote:0]]Концепцията за живот или действия, посветени на общото благо, се възражда, а медиите помагат все повече хора да се закачат емоционално за подобни действия като спомага за един ден могат да станат герои. Увеличават се доброволците в акции, благотворителност и граждански движения, хора, които крадат от личното време за семейство, почивка или работа. Дали ги забелязваме? Някои от тях са обвинявани в лудост, а аз съм им благодарна – те ме отсрамват и се гордея с тях. Отърквам се в моралното им величие, гледам ги със сведен поглед и когато не са до мен, много обичам да говоря за тях.
Не ме интересува защо някой ходи месеци наред на протести, за да твори граждански натиск, не ме интересува защо някой ходи в лагерите за бежанци да разпределя планини от дрехи и храни, не ме интересува защо някой говори навсякъде и на всеки за нуждите на децата със затруднено развитие. Причините може да са жажда за слава, религиозна вяра, липса на друг смисъл в живота, депресия или мания за величие. В същото време двигател може да е алтруизъмът или пък ценностна система, която диктува точно такова поведение. Резултатите са налице независимо от мотивацията. Тези и такива хора са авангардът, който запълва пробойните на немощното ни общество. Ако хленчиш пред трудност и коленичиш за удобство, нямаш нужда от лошо правителство – и без него си преебан.
"Светът и сега е жесток и враждебен, но знаем, че ще оцелеем, защото променихме правилата. А и заради баща ни. Той показа, че всеки може да се промени и да следва светлината. Е, почти всеки." Tакива приблизително са мислите на една дивачка от анимацията "The Croods" и ми пасват.[[more]]Дъщеря ми онзи ден реве и се тръшка, че не иска да си прави домашното по английски, крещи ми колко ме мрази и колко съм жестока. Казах й да си вземе вана, като не иска да учи. Тя се озадачи достатъчно, за да млъкне. Почна притеснено да си пълни ваната, но не издържа и дойде да ме пита какво общо има ученето с ваната. Отговорих, че и двете действия ще й донесат удоволствие – едното мимолетно, а другото с ефект за цял живот.
Дремещият в мен герой разсъждава дали в събота да отида с любими хора и деца да караме шейни или да участвам в акция за раздаване на супа и добра дума на гладните. А пред дулото на зареден пистолет – има ли значение?
----------- Профил и други статии на Лилия София Попганчева
