Аз съм от онези, лудите, които не спират да повтарят думите „Обичам те“. На децата, на любимия човек, на майка ми, на приятелите ми... Давам си сметка, че вероятно прекалявам и невинаги ме разбират правилно, но аз вярвам в силата на тези думи и мисля, че трябва по-често да си позволяваме да споделяме чувствата и мислите си на глас.
Знам, че много хора не вярват, че „Обичам те“ има някакво значение. Не защото не вярват в любовта – просто вярват повече в действията и тяхната способност да разкриват чувствата ни.
Не отричам... тъкмо напротив. Чрез действията си доказваме истинската си същност и отношение към хората около себе си. Въпреки това никога не пропускам да споделя на глас какво мисля. Така не рискувам да остана неразбрана и необичана от хората, на които държа. Често липсата на думи не ни позволява да разшифроваме мислите и чувствата на другите, умело скрити зад скованата им фасада, трудния им или свит характер. Свидетел съм на десетки недоразумения и разриви, които лесно биха могли да бъдат избегнати с помощта на един кратък и човешки разговор. Ясно е, че „Обичам те“ не решава всичко, но давате ли си сметка колко по-рядко започваме да чуваме и казваме тези думи. Имам чувството, че когато спра да ги изричам вече ще съм изгубила желанието си да обичам и да бъда обичана.[[more]]Обичам за мен значи много... Обичам да си до мен; обичам да те обичам; обичам да те прегръщам; обичам да ме обичаш; обичам децата ни; обичам мечтите ни; обичам семейството ни; обичам волята ти; обичам твоя безпощаден дух и характер, твоята неумолимост; обичам да ме гушкаш и масажираш; обичам да знам, че ще си дойдеш у дома; обичам да знам, че си добре; обичам начина, по който остаряваш; обичам факта, че обичаш и уважаваш майка си; обичам усмивката ти; обичам, когато ми кажеш, че ме обичаш „малко“; обичам те, защото обичаш да ти повтарям колко много те обичам...
Дано повече хора открият смисъл в тези думи и ги напълнят със съдържание и много поводи за споделяне на глас.