ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Обратното на самота

Обратното на самота

В този текст има два текста –  едно от най-популярните есета за последното десетилетие, писано от завършилата Йейл Марина Кийгън. Дълбоко, носталгично, написано от ранимата душа на едно момиче на 22. И заедно с това – кратко размишление за новите измерения на самотата, писано от нашето момиче Десислава Димова.

 ***

“Нямаме дума за обратното на самота, но ако имахме, бих казала, че това е, което искам в живота…"

***

"Университетът изобилства от малки общества, на които принадлежим: музикални школи, спортни отбори, къщи, клубове. Тези малки групи, които ни карат да се чувстваме обичани и в безопасност и част от нещо голямо, дори в най-самотните ни нощи… Няма да имаме всичко това догодина. Няма да живеем в една и съща сграда с нашите приятели. Нито пък ще разменяме купища смс-и."

***  

"Това ме плаши… повече от всичко ме е страх, че ще загубим тази паяжина, която сме плели заедно. Това неуловимо, неопределимо Обратно на самота."

***

"Толкова сме млади. Толкова сме млади. Ние сме на 22. Имаме толкова време… Трябва да помним, че все още можем да направим всичко.. Можем да променим мисленето си. Можем да започнем отначало… толкова сме млади. Не можем, не трябва да губим чувството за възможностите, които имаме или трябва да създадем, защото в крайна сметка това е всичко, с което разполагаме."

***  

"Беше тихо, старата дървена сграда пропукваше, а снегът едва се виждаше зад цветните стъкла. Седнах и погледнах нагоре – в голямата зала, в която се намирах. На това място, в което хиляди хора преди мен бяха седели. И така сама, през нощта, в средата на бурята в Ню Хейвън, аз се почувствах удивително, невероятно защитена."

***  

Нямаме дума за Обратното на самота, но ако имахме, щях да кажа, че тази дума е близка до това как се чувствам Тук. Как се чувствам сега. Тук. С всички вас. Влюбена, впечатлена, смирена, уплашена… Ние сме заедно в това, випуск 2012. Нека задвижим света!”*

***

"Йейл Дейли Нюз" – ежедневникът на университета Йейл, САЩ, публикува на заглавна страница есето на Марина Кийгън – The Opposite of Loneliness – в броя си, посветен на завършващия випуск 2012 г.

Пет дни след церемонията по дипломирането, на 26 май 2012 г., Марина загива в автомобилна катастрофа на път за честването на 55-ия рожден ден на баща й.

Милан Кундера описва един от парадоксите на младостта като “математическият парадокс на носталгията: тя е най-силна в ранната ни младост, въпреки че тогава имаме най-малко житейски опит"

Но ето ме мен, седя на “моето място”, както го наричат у дома – полуетаж с фотьойл и малка орехова маса; две саксии с орхидеи и декоративна лампа. Вляво има голям прозорец с изглед към улицата. Сядам тук всеки ден преди вечеря за час-два – да почета или да погледам нещо. Съседите отвън се разхождат по семейства, с маски, ръкавици, очила. Затварям очи. 

Ето ме, с житейския ми опит и носталгията по моите собствени микрообщества. Бившите ми микрообщества. Поне засега. Тези, в които изпращам децата с бус, пълен с още 7 деца; тези, в които: спортувам с приятелка; обядвам на открито сред куп народ, посрещам дъщеря ми от спирката на метрото; взимам сина ми от тренировка по баскетбол; отивам със съпруга ми и приятели на вечеря. Все контактни микрообщества.

Днес ще сложа маска. У дома. На очите. Ще сложа една маска за сън и ще си представя, че след дрямката, ще я махна и ще се върна в Онзи живот. Съседите ще се разхождат с открити лица и на групи; след малко ще отидем на гости; децата ще се прегръщат, възрастните ще се ръкуват. Ще пием вино и понякога по погрешка ще взимаме нечия чужда чаша. Това е моето Обратно на самота.

И не че вкъщи ни е лошо: пак пием вино, пак си говорим, при това сме четирима – понякога дори става твърде шумно. Но не навсякъде е така. Това е самотата. Да гледаш, как не навсякъде е така. Деца да не звънят на приятелите си по домовете. Самота. Тийнове да спортуват през екрани – заедно, но затворени всеки в собствената си стая. И това е самота. Обратното е да сме заедно.

И много искам, випуск 2020, да сме заедно и да задвижим света! Но кога?


*Цялото есе The Opposite of Loneliness  можете да прочетете тук.

 

 

Искам да е "Някога"

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...