„Оковите на майчината любов“ на Анатолий Некрасов е книга, която от две години нахално ми се пули от библиотеката, но аз с високомерие и известна доза страх отказвах дори да прелистя.
Въпреки, че многократно ми бе препоръчвана от близки и далечни хора… Как може майчината любов да бъде окова? Що за глупост?! Та нали тя е свещена, възпята! Оказа се, че съпротивата ми към тази книга никак не е случайна.
В крайна сметка се насилих да я прочета. И ще бъда честна – не я харесвам! Разгневи ме силно, на няколко пъти я захвърлях с думите, че е пълен боклук. Написана е на ужасен литературен език, без дълбочина и усет. Авторът, Анатолий Некрасов, определено не ме грабва. Мисля, че имаме крайно различни разбирания за това какво е семейство, за ролята на жената и определено ми лъха на сексизъм и хомофобия от редовете. Не ми допада стила му на изказване и бруталността на представяне на тезата му. Намирисва ми на булевардност.
Препоръчах я на всичките си приятелки – настоящи или бъдещи майки. Защото, макар и зле написана, тази книга казва нещо много важно. И вярно. Истина, която не ми харесва да призная пред самата себе си. [[quote:0]] Основната теза, която Анатолий Некрасов развива в „Оковите на майчината любов“ е, че за да има щастие в семейството и децата да растат здрави и щастливи, е необходимо да има любов между родителите.
Прекалената майчина любов е следствие на объркана система от ценности, при която майката поставя детето си над всичко друго – над себе си и над своя партньор. Според автора това травмира децата, предизвиква болести и дори смърт в семейната верига.
Преобърнатият мироглед се предава от поколение на поколение в продължение на десетилетия. Анатолий Некрасов разказва, как при различни аудитории задава въпроса „За вас кое е най-скъпото и най-ценното същество?“ и най-честият отговор е „Детето, децата“. Много рядко някой отговаря „Моя партньор“. Но никога не е чул отговор „Най-любимият за мен човек съм аз самият“.
Добрата, отдадена майка е издигната в култ. Още от раждането си момичето е възпитавано, че неговата най-важна роля в живота е да стане майка. Какво по-голямо щастие от това да живееш за другите!
Жената не осъзнава смисъла на своя живот и вследствие на това се нарушава нейната ценностна система. Тогава, заради обществото и традициите, в нейното съзнание се загнездва мисълта: „Родила съм се, за да раждам деца, заради майчинството“. И децата се превръщат в смисъл на живота й. И тя влиза в образа, защото се страхува да познае себе си. [[quote:1]] Авторът обрисува образа на „прекалената майка“. Коя е тя ли? Познаваме ли я? Това е майката, за която да има дете се е превърнало в нейна житейска мисия. Тя напълно забравя (ако някога изобщо е помнела) себе си, в повечето случаи забравя и партньора си – посвещава се на детето с пълна отдаденост.
Защото е майка, защото така трябва, защото нали затова е дошла на този свят, за да изпълни своята мисия!
Тя е безкрайно грижовна към детето, вечно разтревожена за неговото здраве, за неговото състояние, за неговото бъдеще. Майката, която се стреми да контролира всяка опасност, да предотврати всяко събитие, което може да нарани или попречи на детето й. Тя винаги знае, винаги е информирана, винаги е готова да се впусне в битка за своето отроче. И напълно забравя да излезе от тази роля, дори когато отрочето вече е достатъчно голямо, за да се грижи само за себе си.
Но как да го пусне? Отвъд това да бъде майка няма друго, няма я нея – жената. И сграбчвайки тази единствена роля в живота си, тя се превръща в чудовище, което изяжда свободата, идентичността и щастието на собствените си деца.
Ако трябва да обобщя съветите в тази книга за някоя току-що родила майка, бих ѝ казала следното:
На първо място обичай себе си, а не детето!
„Не можеш да дадеш на децата си това, която самият ти нямаш. Ако не поставиш себе си в центъра на своята ценностна система, няма да успееш да създадеш щастлив живот за себе си и децата си. Ако вие самите не сте изпълнени с любов към себе си, какво можете да дадете на другите? Ако вие не обичате себе си, кой ще ви обича? Повечето родители смятат децата си за най-голямата ценност в живота си. Но това е дълбоко нарушаване на природните закони.“, пише Некрасов. [[more]] На второ място обичай партньора си, а не детето! Нека детето дойде след това.
Главната цел на семейството не е създаването и раждането на деца, а разкриването на себе си и съвместното преживяване на мъжа и жената. Жената идва на този свят, за да обича – себе си, мъжа, хората, Земята.
Майчинството може да дойде вследствие на тази любов. Но много жени стават майки, така и неуспели да разкрият своята женственост. В резултат не стават нито истински жени, нито истински майки. Те преливат женската енергия в майчинството, а неизразената любов към мъжа насочват към децата. Това според автора обяснява защо има много примери как с раждането на детето силата на любовта между мъжа и жената отслабва.
Погрешна е представата, че детето може да укрепи семейството, да съживи любовта между партньорите. Детето има нужда от тази любов, за да расте щастливо, здраво и пълноценно, но тя се създава от мъжа и жената.
Осъзнай, че смисълът на твоя живот не е само майчинството. То е прекрасна част от него, но не единствената. Ти си много други неща, освен майка. Не го забравяй! Давай време и пространство и на другите свои аспекти.
Детето ти не е тук, за да бъде твое продължение и не е средство за решаване на твоите нерешени проблеми, върху които ти не желаеш да работиш. Не търси утвърждение чрез детето, не искай от него да реализира твоите несбъднати мечти.
Силната майчина любов е сляпа. Тя съдържа много примеси – чувството за собственост, привързаност, гордост, желанието на майката да се самоутвърди чрез детето. Получава се така, че в майчината любов има съвсем малко истинска любов, пише Некрасов.
Майката вижда в детето продължение на себе си и средство за решаване на своите нерешени проблеми, върху които тя не желае да работи, но иска детето й да ги разреши чрез своя живот.
Когато родителите опитват чрез децата си да реализират своите несбъднати мечти, това не води до нищо добро. „Децата са фини и чувствителни, те са нашите малки огледала за най-дълбоките проблеми от нашето детство и младост. Когато при младите хора възникват проблеми, родителите трябват да лекуват корените в себе си, да ги намерят и да се опитат д аги отстранят – тогава усложненията ще изчезнат и при децата. Ето това е истинската любов към децата.“, съветва авторът.
„Без свобода няма истинска любов и без любов няма истинска свобода“, пише Некрасов. Прекаленото майчино чувство нарушава свободата на детето и му пречи да изрази себе си. Детето не е твоя собственост. Ако обичаш детето си – дай му свобода – свобода от твоите очаквания, от твоята прекаленост!
Свободата е естествения и единствен път за развитие на всяка личност! Втълпяването на децата, че те са единствената опора на родителите е дълбока травма, която садистично им отнема шанса да бъдат себе си и да живеят свободно.
В заключение нещо, което би било полезно да се изпише на стените в нашите домове:
Детето винаги е отворено за майчината любов и затова онова, което идва от нея, прониква много дълбоко в него. Майката има най-силно енергийно въздействие върху детето, нейното състояние му се предава моментално. Ако майката обича себе си, обича партньора до себе си, върви по пътя на собственото си осъзнаване и не задушава свободата на детето си, в семейството ще има хармония и здраве, а децата ще растат щастливи и пълноценни личности. Това е майчината любов, от която всяко дете има нужда.
