"Билетът с намаление, нали?" – пита ме за пореден път дяволито и подкупващо продавачката на касата на киното в мола, пълно, ведро, приятно и усмихнато момиче с естествен чар. Хм, отричам пред невярващия ѝ поглед. Добре де, завършил съм преди десетилетия, как може да ме взимат още за студент?![[more]]Замислих се какво (или по-точно каква съвкупност от качества, дарби и съвпадения) прави мъжа да изглежда дълго време млад. Тъй като блога го четат предимно (ама много) жени, могат спокойно да пропуснат следващите редове... А на мъжете ще кажа, че истинският такъв трябва да е едновременно скромен и самоуверен, като не пропуска да се самоиронизира и надсмее над себе си, и че този материал не е повод за хвалба, нито високомерно и надменно назидание, а опит за анализ на много важен аспект от тяхното ежедневие – да се харесват и да печелят симпатии и благоразположение.
1. Не е справедливо, но едно от задължителните условия е да имаш коса (аз съм благословен в това отношение) – нещо, над което нямаш власт. Разбира се, хубаво е и да я поддържаш (младежките и небрежни прически са много важни, дълга сива грива не е никак подходяща). Като вариация по темата: сега “лъмбърсексуалността” е абсолютен хит, както и дългата брада. Ако е прошарена обаче, е добре да е само набола (така съм от мнооого години). Бакембарди и мустачки са адекватни само ако са тънички.
2. Килограмите, глупако!!! Дебелият, отпуснат, занемарен и неподдържан шишко по презумпция изглежда чичко-дъртак. Младежката фигура не е толкова трудна за постигане – яж малко (е, не чак като мен) и ходи повече! Не е нужно и да изпъкват плочките, просто шкембето е недопустимо. Всеки строен мъж с изпъкнали скули и хлътнали бузи изглежда добре, а облото лице и тантурестата (“корпулентна”) фигура предизвикват подсъзнателно отвращение у жените. И тема за размисъл: като юноша се движиш и тичаш по цял ден и растеш, а се храниш по-оскъдно. С годините започваш да водиш застоял живот и метаболизмът се забавя. Затова трябва дори да намалиш порциона в сравнение с тогава. Аскетизмът в материалното и гладът за интелектуално обогатяване се отплащат.
3. Облеклото! Повечето съвременници, които срещам по улиците, са навлекли нещо, само за да не излязат голи. (Та затова по магазините и пред порноклубовете – само минавам, там съм като български футболист, силни първи десет минути и после отегчено присъствие – ми говорят любезно на английски; толкова е паднал критерият)! Това вкус, това елегантност и грация, това съчетаване на цветове и материи, това силует... И стига черно – то е за членове на БКП, чалгаджии и погребални чиновници (пак ще цитирам насмешливо Лагерфелд: “Ако не можеш да съчетаваш цветове и нямаш вкус, сложи си черно...”); стига варени турски дънки (истинските образци са състарени по съвсем различна технология). Не е нужно и да следваш сляпо модата; небрежната елегантност (тип Стив Маккуин) и откриването на собствения стил могат да зададат дори следващата водеща тенденция поне в твоето обкръжение.
4. Държанието, интелектът и възпитанието. Приветливият, дружелюбен, общителен, весел и усмихнат човек винаги е приет добре. Е, ако си и умен, начетен, образован и остроумен, не пречи (трябва да си добър и желан сладкодумен събеседник с разнообразни и широки интереси, магнит за хората)... Виж, чарът е нещо, което не се наемам да дефинирам.
5. Гладката кожа. Бръчките, в които можеш да пъхнеш кутре или молив “Кохинор”, са враг, и то голям. А набразденото като лунна повърхност “пица-фейс”, “желе” или “цедка за кафе” лице може да съсипе всичко останало. Въпреки че познавам няколко “грапави”, които имат завиден успех сред жените. Както е казал Гоген (обичам този цитат), “грозното може да бъде красиво, хубавото – никога”. Но не трябва да се разчита прекалено на това, то е абсолютно изключение.
В заключение: всичко е микс от ген, природа (или Божи дар), късмет и много лични усилия, лишения и работа. То къде ли е различно...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
