ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Перфектен ден

Перфектен ден

Днес искам да си представя съвършения ден. Опитвала съм, но не съм сигурна, че съм го постигнала. След като пуснах днешния пост в блога си, се помотах из нета, хвърляйки също и бърз поглед на статуси и “споделяния” във фейсбук. Забелязах някои особености.

За мен, както и за много от приятелите и познатите ми, денят започва прекрасно. Някои отиват да видят морето, други са окрилени от някаква идея и искат да полетят с нея, трети виждат разрешение на проблем и това им дава оптимизъм, болшинството пускат окуражителни “лайкове” и коментари, т. е. участват по най-позитивен начин. Това, което забелязвам, е, че за мнозина сутринта е специално време, изпълнено с високи енергии и обещания за прекрасен ден.

Искаш ти да работиш работата си, не тя да те работи. Искаш ти да изживееш чудесната си почивка, не тя да те натовари и да почиваш от нея след това.
Сега, внимание! Да, сутринта е най-прекрасното и високоенергийно време от деня. Но да не се заблуждаваме, обещанията не се съдържат там – някъде из тази слънчева енергия... Обещанията се крият в нашата слънчева настройка в момента – ние сме целите едно очакване, една радостна мъгла с желание да ни се случат само най-хубавите неща. Всъщност това не е никак лошо! Но трябва още нещо. Мисля си, че ако остана само с очакванията и желанията за нещо хубаво, може така и да си остана, а доброто ми настроение да избледнее, да се помрачи от непредвидени обстоятелства, които може да ми донесат стрес. В общи линии, сещам се за няколко важни неща, за да може денят да остане хубав, дай Боже, да стане перфектният ден:

  • Творческо усилие. Вече на няколко места казах, че да си творец, не е непостижимо. Напротив! Всеки е творец! Просто прави нещата с най-високата си енергия, с най-честното отношение към себе си и не се тревожи за това какво ще се получи. Погледни се в огледалото и честно си кажи: позволяваш ли си всеки ден да си творец, или инерцията на тамас царува в ежедневието ти? Позволяваш ли си да си радостен докрай и да не се стресираш от излишни компликации в офиса? С други думи, търси баланса и хармонията в себе си, крайностите на раджас и тамас не са територията на съзидателността. Но моля те, погледни се в огледалото и си отговори откровено, позволяваш ли си всеки ден да правиш нещо, което истински те вдъхновява, или търсиш това вдъхновение от някой друг.
  • Ритъм. За да има темпо и ритъм, трябва организация на задачите или нещата, които искаш да се случат. На първо място – върху лист или в ума – направи малък списък. Опитай се да си максимално ефективен. Дори да си на почивка, погледни нещата от нов Ъгъл, бъди максимално производителен по време на почивката си. Какво означава това ли? Дай на съзнанието си максимално много положителни сигнали, случки, образи. За тази цел се подготви предварително. Искаш да споделиш след това – няма проблем, скачай във фейсбук, но не живей там. Там не е мястото за случване, а ти искаш нещата да се случват.

Искаш ти да работиш работата си, не тя да те работи. Искаш ти да изживееш чудесната си почивка, не тя да те натовари и да почиваш от нея след това.

Ето го прекрасния ден – знам, че той предстои и Аз ще го Запълня с най-доброто от себе си. С най-добрата възможна работа, с най-добрата възможна почивка, с най-добрата възможна мисъл, с най-добрите възможни жестове към близките и приятелите.Денят като творческо усилие, като произведение на твоето изкуство. Перфектно!

И не на последно място: не забравяй да споделиш това произведение с близките си, с колегите си, с приятелите си. Не просто да им покажеш или разкажеш, а да бъдеш Едно с тях.

Живейте Щастливо! Обичам ви!

 

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.

Хей, момичета от града, поемете въздух, това е  Мария Ю, персона със собствен Лирически Субект /Това е нещо като Вътрешен Глас, но също е и Главен Герой в стиховете на Мария Ю, а също добива и форма нейно алтер-его от време на време, както и някои други форма/ и Таен Тефтер. Това е всичко за нея. Тя живее в мансарден апартамент на един от хълмовете в града, ако този град изобщо има хълмове, п...