ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пиша ти да ми свършиш една работа

Пиша ти да ми свършиш една работа

С мен се свърза бивша съученичка, с която не съм се виждала от абитуриентския бал, тоест неизброимо много години. Представи се коя е, а следващото изречение беше „Абе, пиша ти да ми свършиш една работа.”

Последва мое „Не”, на моята възраст това ми е все по-малко проблем. Проблемът ми е, че това отношение го срещам често, то е една малка епидемия.


И
ОТ ГРАДА
18 авг 2022 | Общество

И "Продължаваме промяната" отиват самостоятелно на изборите

„Продължаваме промяната“ ще се яви самостоятелно на изборите на 2 октомври, съобщиха от пресцентъра на партията....

Да получа съобщение по някоя от социалните мрежи по никое време, без никакъв увод, без „Извинявай!”, „Ще може ли?” вече не е изключение. Без никакъв респект нито от час, нито от ден, нито от семейството ми, нито от времето ми, без каквото и да било смислено протоколно въведение... това ме огорчава и отчайва. Очевидно той или тя смятат, че максимумът неудобство, което изпитват в „Пиша ти сега, защото утре ще забравя”, е достатъчно за мен, за да приема, че липсата им на интелект е мой проблем, и ей сега ще скоча от масата, за да им свърша една работа.

Дали формата на кратките съобщения не ни освобождава от нещо, което по принцип не ни е в кръвта – възпитанието? Дали оправданието, че нямаме време да сложим запетайка или главна буква или да ползваме „условности” като „Моля” и „Благодаря”, не е признак, че добрият тон и възпитанието (и дори образованието) са неустойчиви и само чакаме някакъв подходящ формат, за да се освободим от тях?

Винаги съм мислела, че доброто отношение към хората е възпитанието. „Добър ден”, „Довиждане” се учат, или по-точно дресират, в първите години. Но ако си пропуснал, може и после да се научиш – от пример и с воля. Човек всичко може, ако иска, ако го смята за ценно и важно. Но сякаш вече не е ценно и важно, а излишно. Виртуалното общуване заема все по-големи пространства в живота ни. Няма как да се заблуждаваме, че можем да се изключим или че то не си влияе с другата реалност. Влияят си и още как! Хората стават все по-безпардонни и извън Интернет.

Случвало ли ви се е например да се чувствате слаби и лекичко унизени от това, че започвате изречение с „Ще може ли” или „Моля”, или пък се обръщате към непознат с „Вие”, а насреща ви гледат просташки очички, съскащи „Абе к’ъв се праиш”? Чувствате ли се като извънземни, защото продължавате да освобождавате място на възрастен човек в тролея и упорствате с магическите думи (които отдавна не правят никаква магия), а насреща получавате дебелашко отношение и насмешка? Чувствате ли се вече разколебани кое е добро и кое – зло?

Аз да. И това поне за мен е голям проблем.