ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Писмо до Мечтата

 Вдъхновено от филма La La Land

 

Знам, че писмото ми до теб е закъсняло. Извинението – още повече. Но думите напират в мен по един болезнен и нетърпящ отлагане начин.

Припознах те като моя мечта още на петнайсет. А ти разпозна в мен момиче, което спазва обещанията си. Беше любов от пръв поглед. Беше любов...

Понякога вечер на терасата гледахме заедно звездите и разчитахме по тях времето на сбъдването ти. Ти рисуваше усмивка на устните ми, аз те галех нежно по ушите. А после заспивах с теб, гушнала те като плюшен заек.

Още помня как те криех от връстници и родители – зад разпръснати учебници и с ръка пред лицето, за да скрива зареяния ми поглед. Имахме нещо специално – аз и ти. И се имахме една друга.

И го правя, защото искам да покажа на детето си, че може да постигне всичко. Като успея пред очите му да изживея мечтата си!
Когато те показах на светло, се оказа трудно да те браня, да те следвам, да ти вярвам. Но силата, с която ме изграждаше, овкусяваше дните ми с тръпчивостта на щастие...

После не знам как, не помня защо, но допуснах светът да те изтръгне от ръцете ми. И да ти сложи етикет на прашен експонат в Музея на детските измислици. Виждах сълзите ти (та те се изливаха в моите очи), но замълчах. Защо ли? Вероятно заради желанието да порасна. Да заслужа уважение. Или просто за да избягам от присмеха...

Прости ми! Бях страхливка! И предателка! Допуснах други да напишат сценария на живота ми, да ми кажат кое ми носи щастие, кое ме прави ценна и успешна. Съблякох доброволно крилете си и ги оставих до теб да изгниват...

Преследвах цели, които нямаха нищо общо с твоето ДНК дори и по далечна родова линия. Дребни, чужди или скучни, но безопасни и постижими. Човек се измерва с постиженията си, нали така?!

Измерих се... до степен да не се позная. До степен да намразя живота си... или себе си. Или по-лошо – до степен на безразличие. И все пак тайно си спомнях за теб понякога... в тихите безлунни нощи...

Вчера казах на собственото си размечтано дете, че може да постигне всичко, което пожелае. Сянката ти в ъгъла се изсмя кратко и горчиво, а устните ти изписаха без звук: „Лицемерка!”. Извих засрамено глава...

И ето днес ти пиша това писмо, защото искам да се срещнем отново. Знам, че не заслужавам втори шанс за доверието ти. Вероятно е късно за нещата между нас... Но някак вярвам, че там, дълбоко в теб, все още тлее онзи небесен поглед на мечтателката в мен. Аз също чувствам искрата ти по начин, който не напомня стари снимки. Защото в мен пъпли страх, но и вълнение, безпокойство, страст, дързост, съмнение, лудост, нетърпение... И целият този коктейл е тук, за да докаже, че още искам, че още мога да се боря за теб, за мен, за двете ни заедно!

Правя го заради себе си, защото след толкова вдишани маски и лабиринти вярвам, че стигнах до зрънцето истина. А то покълва автентично само в твоята светлина.

Правя го заради теб, защото всяка мечта идва на този свят с мисия – да вдъхновява, да осъществи потенциал, да придаде смисъл, да остави отпечатък някъде, в някого. Раждането ти не е случайно и безцелно, а смъртта ти е пропаст, в която бих погребала себе си.

И го правя, защото искам да покажа на детето си, че може да постигне всичко. Като успея пред очите му да изживея мечтата си!

 

Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен служител и поне 25-годишен стаж в писменото изразяване на лични мисли и емоции. Освен дневници, есета, писма, статии, пише и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.

Антония Нотева е търсач и колекционер – на истини, на преживявания и на любов. Неофициално е автор на тонове изписани страници, на доста природни фотографии, на различен тип ръчни творения, на огромен брой емоции, на (твърде) много размисли и на ироничен брой грешки. Официално: съавтор на едно дете, съавтор на няколко ценни приятелства, автор на една издадена стихосбирка и автор на един неиз...