Мога да местя тежки библиотеки и легла, мога да зидам стени, кова маси и цепя дърва, мога да катеря високи планински върхове и да бия пъртина, мога да пия големи количества алкохол, да карам сноуборд и кайт, да съм водолаз, да ходя боса по жарава и да гледам смъртта в очите. Тези неща са ми познати, някои от малка. Възпитана съм боса и без сутиен. Дивото го познавам, близко ми е и лесно. Сега друго ми е на дневен ред. Искам да гледам мъжа си в очите, да се грижа за него и да сътворявам уютен дом, да готвя, да меся питки с магически руни, да мия прозорци и да ставам в зори, за да му приготвя любимата закуска и кафе, когато само диханието на последните звезди се чува. Искам да следвам тежките стъпки на мъж и да му правя сянка в зноя, да чакам притихнала в мрака хлопването на входната врата и с трепет да го посрещам с рокля и усмивка – него, любимия мъж.
Жените-майки са исполини, които само планини не местят. Объркана съм в ролите, които съм искала, но които вече не ми пасват. Парцалива ми е феминистката, победена от второто ми дете, когато трябваше с месеци да лежа вкъщи или в болница на системи, за да го задържа да се роди здрав и навреме. Тогава за първи път се смирих и погледнах на мъжа ми с благодарност, че работи и се грижи за нас.[[quote:0]] Парцалива ми е кариеристката. Тя се предаде трудно и на няколко пъти. Първо, когато хукнах след любим, зарязвайки добре устроен път в международна банка в чужбина. После се възроди, за да ме накара да кърмя първото си дете в офис, докато пиша проекти и се опитвам да правя бизнес, от който разбирах твърде малко. Умря отново, когато се отдадох на нова професия, свързана по-интимно с вътрешните ми сили и желания. Парцалива ми е и хипарката, вечно невръстна, гонеща моментни удоволствия без мисъл за после. Тя все още е устойчиво чаровна, но срещите ми с нея, макар и редовни, не са централни в живота ми.
Моите учители – децата, превърнаха майчинството ми в просветление. Объркано, но сигурно пожелах някой да се грижи за мен, докато правя това, в което съм най-добра и което ме прави щастлива. Пожелах и аз да се грижа за моя любим, като го оставя да бъде велик по своему – да покорява нови територии, ловува в безлюдни полета и убива враговете на нашия клан. Или нещо друго, което му е на сърце – да пише стихове, да готви или ръководи бизнес.[[quote:1]]Приказки от хиляда и една нощ, наивни мечтания, които всеки си има… Но историите и мечтите са лекарства. Притежават огромна сила – не изискват да правим нищо друго, освен да ги слушаме. В мечтите ни се крият средствата за възстановяване на изгубената психична енергия. Мечтите ни позволяват да осъзнаем потребността от това да разкрием дълбоко заровените си нужди и сили и ни подсказват начините да го сторим.
Както казва Клариса Пинкола Естес, „здравите вълци и здравите жени имат общи психични характеристики: изострена сетивност, игрив дух и всеотдайност". И съветва: „Яж, почивай, скитай, бъди вярна, обичай децата, спори на лунна светлина, наостри уши, прави любов, вий често." Това е извън утвърдените социални норми, познатите роли и напътствия. Лудо е и ми е вярно. Вярно към вълка и към жената в мен.
----------- Профил и други статии на Лилия София Попганчева
