Понеделник и дните след него
В понеделник моята асоциация за започващата седмица беше голямо метално колело със зъби отвън, което аз въртя от вътрешната страна като акробат. Казах на шестимата около мен в залата, в която разговаряхме – всеки понеделник завъртам това колело, искам да го въртя по възможно най-добрия начин, искам да правя нещата по възможно най-добрия начин, искам да забелязвам хубави и добри неща, които не съм забелязвала преди това, заради рутината да въртиш едно колело непрекъснато, искам да видя какво по-различно ще ми се случи, опитвайки се да превърна ежедневното еднообразие в някакъв вид изкуство.
Превръщане на нещо в изкуство
Не знам какво превърнах в изкуство тази седмица.
Не знам дали изобщо превърнах нещо в изкуство.[[quote:0]]Учих. Учих доста. Дали може да се каже, че беше само интелектуална дейност? Май не беше само такава. Защото можах да изляза от зоната си на комфорт. И там беше интересно. Защото правих и видях разни неща. Например разказвах истории, модели и теории пред малка аудитория, в подготовка за по-голяма. В някои случаи беше интригуващо, забавно, в други – трудно, тегаво, сякаш вадиш на показ не само долната си риза, ами много по-навътре. Все едно едновременно съм материалът и инструментът, с който се дава форма на този материал. Всъщност точно това правих – моделирах енергия. Моделирах своята енергия, според непосредствените си задължения да говоря по максимално смислен начин. И виждах как тази моя енергия създава интеракции, взаимоотношения, допири с други енергии. Това беше добро упражнение – да се наблюдавам отвън, да виждам ефектите от случващото се говорене, докато трябваше да присъствам и вътре, за да давам форма на собствената си енергия чрез избора на думите, които вземах оттам и пусках да вибрират чрез изричането им. Да казвам ли, че беше и много изморително? Беше.
В една своя книга Сет Годин твърди, че съвременният артист, човек на изкуството, е не този, който пази своето творение в чекмедже, а този, който го доставя на другите в срок, престъпвайки страха от неговите несъвършенства и показвайки по този начин своята уязвимост. Човекът на изкуството работи в срок. Човекът на изкуството преодолява своя страх. Човекът на изкуството е асимптотичен – стреми се към съвършенството, но не го постига и може би това е неговият мотор.
В този смисъл дали превърнах нещо в изкуство? Може би да – чрез уязвимост, загърбен страх, несъвършенство, в кратък срок… Какво остана в чекмеджето ми от това усилие ли? Нищо.[[quote:1]]Петък и моето чекмедже
Петъчната вечер е и в чекмеджето си съм събрала:
- Впечатления от интересната лекция на Свами Шивамурти, посветена на баланса на ума, сърцето и ръцете. Йога в партийния дом. Забележително.
- Много хубави емоции от срещата ми с мили хора, познати ми от моите йога пътешествия миналата година, дошли на лекцията.
- Едно стихотворение на Ханшан – Студена планина.
И тези притежания в чекмеджето ми са изкуство, сътворено от други хора, а също са и истински съкровища.
Ето го стихотворението:
Колко много хора в Тиентай
не разбират учителя Ханшан
без да познават мъдростта му
те отсичат: празни приказки
Написано преди векове, безкрайно мъдро и освобождаващо.
Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук
