ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Празниците - невъзможни

Празниците - невъзможни

Никога не съм изпадала в подобни настроения и мрачни мисли. Обикновено намирам начин да продължа напред, без да се самосъжалявам и без да се фокусирам върху негативните преживявания. Да, ама Не. Когато става въпрос за здравето на най-свидните му същества, човек не може просто да продължи и да се прави, че не му пука. Последните няколко месеца болестите трайно се настаниха у дома и не намираме начин да се отървем от тях. Идват и въобще не си отиват, удрят в най-неочаквания момент и не ти оставят време да се окопитиш, за да откриеш как да ги преодолееш. Казваш си: Какво толкова? Болестите са навсякъде и има много, ама наистина много страшни неща, но... боли. Болката е особена, ярка и те стиска за гърлото, утихва и после внезапно извира на повърхността... Държиш се – майка си, трябва да си силна и да устояваш на всички предизвикателства. Те имат нужда от теб... Но когато ти кажат, че трябва да влезете в болница, всичко се срива. Светът се завърта на 180 градуса и започваш да се спускаш скоростно надолу, досущ като попаднала във водовъртеж. Не плачеш – няма как – той е до теб и има нужда да си силна, въпреки всичко. Знаеш, че не е нещо фатално, и все пак цялото ти същество е загубило представа за време и пространство. Инстинктите ти са изострени и си готова на всичко, за да дадеш на децата си каквото е необходимо, да ги защитиш.

След няколко дни в болницата разбираш – да, наистина разбираш – какво значение има здравето. Мислиш си, че знаеш, но нямаш ни най-малка представа, докато не го преживееш и усетиш с всяка клетка на тялото си. Даваш си сметка колко си дребна и напълно неспособна да промениш хода на времето и съдбата. Осъзнаваш колко си малка и колко голяма.

Ролята на майката не може да се опише с думи. Опиташ ли, ще се провалиш. Винаги ще има нещо, което си пропуснала.

Изписват ни. Щастието е неописуемо. Ходя по улиците, не – летя. Всичко върви според очакванията. Хриповете утихват, детето се чувства добре. Пие поредния антибиотик, но знаеш, че трябва, и само така ще забравите за пневмонията и туберкулозните изливи... Предстои Коледа и най-хубавото е, че всички ще сте заедно и у дома.

В главата ти започват да се оформят планове, прокрадва се коледният дух и настроение. Започваш да забравяш и отново почваш да се превръщаш в човек – способен да разсъждава и мисли не само за оцеляването.Всичко се променя за часове. Малкият вдига температура. Отиваме в болницата. Схемата се повтаря и за дни кашлицата и температурата го преобразяват. Коледата става Невъзможна. Опитваш се, приготвяш ястия и масата, оставяш мляко, бисквитки и моркови за Дядо Коледа и елените. Но не успяваш да се отърсиш от най-лошите си мисли. Това е орисията на майката – винаги си представя най-лошото. Идват и другите вируси и проблеми. Разстройство, повръщане и всякакви ужасии.

Усмихваш се, стараеш се да си бодра, за да не натягаш обстановката допълнително. Усещаш клещите на гърлото си и лека-полека се превръщаш в машина. Машина, способна да се усмихва, но и да плаче. Тайно в тъмното, леко, тихо и пречистващо. Сълзите измиват очакванията, страховете и плановете ти. Оставяйки те напълно пречистена и способна да продължиш да крепиш доброто настроение и Празниците Невъзможни в къщата.

Обичам ви. Отново сме в болницата. Дано да е за последно.

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...